Полезната чаена гъба

Чаената гъба е загадка дори за модерната микология (науката за гъбите). Научното й наименование – Medusomyces gisevii Lindau е дадено поради приликата й с медуза и в чест на д-р Линдау, който пръв я е изследвал. Чудото-гъба, chaena-gubaнаричанана още „комбуча“, е призната за нов вид.

Впечатляващ е списъкът от заболявания и състояния, при които чаената гъба е полезна. Най-известни и старателно тествани са  главоболие, колит, диария и диспепсия, дисбактериоза, камъни в бъбреците и жлъчката, атеросклероза, хипертония, заболявания на ставите и дори грип.

Чаената гъба засилва имунологичните реакции на организма и активизира дейността на левкоцитите.

Прилага се и въшно – за лечение на конюнктивит, стоматит, болки в гърлото (гаргара), гнойни кожни лезии, ожулвания и драскотини.

Но от нея не може да се очаква да ви отърве веднага от неприятните симптоми. Тя въздейства бавно и методично, лекува старателно или оказва профилактичен ефект.

При това процедурите с нея са лесни – просто през деня да се пият 2-3 чаши вкусна напитка, която добавя жизненост и подмладява организма.

Това за подмладяването въобще не е преувеличение – изследванията показват, че редовната консумация на чаена гъба премахва бръчките и дори предотвратява побеляването на косата.

Чаената гъба се култивира много отдавна по цял свят.

Тя лесно се адаптира към променящите се условия, издържа на относително широк температурен диапазон, усвоява различни хранителни среди и захари. Присъщите само на дрождевите гъби и оцетно-киселите бактерии свойства й позволяват да преустройва метаболизма си и да оцелява в неблагоприятни условия за сметка на своите вътрешни резерви.

Ако решите да я отглеждате у дома си, не забравяйте, че това е ваш приятел, който винаги ще ви се притече на помощ със своите лечебнии свойства – но все пак изисква подходящи грижи.

Чаената гъба расте на слоеве. Често хората я „споделят“, като отчупват цяло парче от нея, защото смятат, че и много малка част е достатъчна, за да еволюира и да израсне нова гъба.

Но това е груба грешка. Да, гъба ще порасне – но и тя, и „донорът“ ще боледуват дълго време. Затова, когато искате да „споделите“ чаена гъба, трябва внимателно да се отдели един слой, да се премести в чист буркан, да се залее с топла вода и така да се предаде за възпроизвеждане.

Новата гъба не бива веднага да се подхранваа. Отделеният слой трябва да се остави 1 денонощие, залят с топла вода, като бурканът се покрие с двоен слой чиста марля (тензух).

През това време не бива да се захранва с чаен разтвор, нито да се поставя захар, каквато обикновено е хранителната среда на чаената гъба – нека да се възстанови и адаптира. В този период е много податлива на външни влияния и марлята върху буркана е необходима, защо ако върху мицела кацне дори само муха, гъбата със сигурност ще умре. Същото ще се случи и, ако вместо марля я покриете плътно с капак – ще се задуши.

Задължително условие е гъбата да се съхранява в стъклен съд. По-добре е съдът да не се измива с препарати, а внимателно да се облее с вряла вода, която да не се излива веднага – нека да постои известно време. За подготовка на хранителната среда не е подходяща  вода от чешмата, защото тази вода съдържа големи количества хлор и дори преварената не се харесва на гъбата. Най-добрият вариант е изворна или кладенчова вода. В краен случай – филтрирана.

Смяната на настойката, промиването на гъбата и подготвянето на хранителна среда трябва да става само с чисти, добре измити ръце. Прецеждането на готовата настойка, получена от кисненето на гъбата, става през стерилна марля, като се сипва в чист, облят с вряла вода стъклен съд.

За нормалния растеж на гъбата е достатъчен 3-литров буркан. Но понякога, ако е нужна повече настойка (например, за вани) се използват 5- или 10-литрови буркани. Много е важно те да имат достатъчно широко гърло – това дава възможност гъбата да бъде изваждана за промиване, без да се наранява.