Гещалт – терапията

Все по-често върху визитните картички на психолози се среща словосъчетанието „гещалт-терапия“.

Терапия – това, общо взето, е ясно. Но какво означава „гещалт“?

terapiqГещалт-терапията е направление в психотерапията, което се оформя в средата на миналия век. За неин основател се счита немският психолог Фридрих Пърлс.

По същество, теорията на гещалт-терапията събира на едно място много съставки: традиционният психоанализ, психология, доста психодрама и физическа терапия. Всичко това е подправено с части от дузина психологически концепции и перспективни тенденции в тези области.

„Гещалт“ от немски се превежда като „изображение“, „фигура“, „форма“. Най-общо може да се каже, че представлява пълен образ на някаква ситуация. Разбира се, това е доста волна трактовка.

По-близо до академичното определение звучи следната дефиниция:

„Гещалтът е цялостна структура на полето на взаимодействието между околната среда и човека – която обхваща времето между появата на някаква нужда и нейното удовлетворение“.

Според гещалт-подхода хората са цялостни същества. Разделянето на тялото и ума е изкуствено. Човекът и всичко, което го заобикаля, представляват единна структура, наречена „поле организъм – околна среда“.

Базовите понятия в гещалт-терапията са „контакт“ и „граница“.

Контакт – това е взаимодействието между нашите потребности и възможностите, които ни дава средата. Основните потребности може да се задоволят само в контакт с околната среда: жаждата, гладът, рисковете – всичко това не може бъде преодоляно без други същества.

Мястото, където организмът се среща с околната среда, в гещалт-терапията се нарича „граница на контакта“. Човек обикновено го възприема като граница между онова, което е вътре в организма ни, и онова, което е извън него. Но тези граници са неясни и размити. Водата е част от околната среда – ала каква е изпитата вода, която вече е станала част от нас?

Кога възниква гещалт?

Сутрешното кафе, разговор с случаен спътник, взаимоотношенията с родителите, любовта, кавгата в магазина, плевенето на тиквички – всичко това е „гещалт“. Целият наш живот се състои от гещалти, големи и малки.

Гещалт се формира, когато човек има някаква потребност – и за да бъде тя задоволена, се появява контакт с външния свят.

Гещалтът има начало и край. Той възниква, независимо от нашата воля, в момента на поява на потребност или желание – и приключва, когато те бъдат задоволени. Уви, потребностите са безгранични. Но ресурсите за тяхното задоволяване са ограничени и далеч не всички желания се  изпълняват.

В идеалния случай гещалт-цикълът изглежда по следния начин.

1. Възниква потребност (искам да пия вода).
2. Търсим възможност да задоволим потребността (търся вода).
3. Задоволяване на потребността (пия вода).
4. Изход от контакта (жаждата е утолена – оставям празната чаша на масата).

В резултат от този цикъл гещалтът завършва (разрушава се). Процесът на възникване и завършване на гещалта може да отнеме секунди, минути, часове, години или цял живот. Но външни или вътрешни събития могат да го възпрепятстват. Цикълът ще спре в някакъв етап, ще настъпи разрив на границата на контакта – и ще се появи незавършена ситуация.

Завършеният гещалт се изпраща в килера, склада или върху някакъв рафт в съзнанието ни – а незавършеният остава с нас. Докато не сме задоволили желанието си или не сме се примирили с невъзможността да го получим, гещалтът – заедно с много други незадоволени гещалти, тежи върху нашето съзнание.

Незавършеният гещалт може да се превърне в многотонен сизифов камък на чувство за вина към мъртвите роднини – или в лека картонена папка с някакво неизпълнено дребно обещание. Същността обаче си остава все еднаква: миналото пречи на настоящето да се реализира пълноценно.

Нашите страхове, зависимости, конфликти, кризи и стресове може да бъдат представени като кутия, пълна с недовършени гещалтове. Ако чекмеджето не е задръстено догоре с нещо тежко – тогава е лесно да вървим с нея. Но колкото по-тежък е товарът, толкова ще ни бъде по-трудно да правим следващите си стъпки. Ще се появят неврози, чувство за непълноценност, безсъние, стресове

Ето защо трябва да довеждаме винаги нашите гещалтове докрай – или, казано по-простичко, да не оставяме недовършени неща!