Към съдържанието

Хитинът като храна

4 мин четене

Ако някой си мисли, че насекоми се използват като хранителни и козметични продукти само в Африка и Азия, това означава, че е останал с погрешно впечатление. В действителност, вече от няколко десетилетия в храни, лекарства, hitinкозметика, дори в бинтове и хирургически конци се добавя хитин от насекоми и негови производни.

Първи започнали да правят това японците, последвали ги европейците и американците.

Всеки, който не е прескачал в училище уроците по биология, си спомня, че хитинът е веществого, от което са направени черупките на раците. Но не само те го притежават. То е част от екзоскелета (външния скелет) на всички членестоноги: ракообразни (раци, скариди, омари) и насекоми (бръмбари, пеперуди). Освен това, хитин се съдържа в клетъчната стена на дрождите, водораслите и гъбите.

Хитинови добавки се слагат в храни, за да се подобри външния им вид, за овкусяване или като консервант. Предимствата му при добавяне в храната са доста.

Той предпазва организма от радиация.

Потиска растежа на раковите клетки.

Предпазва от развитието на сърдечни удари и инсулти (засилва ефекта на препарати, които разреждат кръвта).

Повишава имунитета.

Регулира холестерола в кръвта (помага при атеросклероза и затлъстяване).

Подобрява храносмилането (намалява киселинността на стомашни сокове, стимулира растежа на полезните бифидобактерии.

Възпрепятства възпалителни процеси.

Ускорява регенерацията на тъканите.

В дивата природа хитин се среща толкова често, че по разпространение заема второ място сред органичните материи (след целулозата). Някои учени дори смятат, че в близко бъдеще човечеството изцяло ще премине на хранене с хитин, тъй като броят на продуктите, които могат да бъдат получени от него, е на практика безкраен.

Хитинът бил забелязан най-напред още през 1811 г. от директора на Ботаническата градина в Нанси (Франция) – професор Хенри Браконо, който изучава химическия състав на гъбите. Вниманието му било привлечено от странно вещество, което не можело да бъде разтворено в сярна киселина. Това бил хитин. Скоро станало ясно, че този биополимер се съдържа не само в гъбите, но също така и в насекомите. През 1823 г. веществото било наречено „хитин“ – от гръцката дума „хитон“, дреха. През 1859 г. химиците премахнали калция и белтъчините от него, като получили ново вещество – хитозан.

След това обаче цели 100 години, никой друг, освен тесните специалисти, не се интересувал от хитина. Но просто било забравено, че насекоми се използват за храна от най-древни времена.

В Библията е описано как св. Йоан Кръстител се е хранел в пустинята със скакалци и див мед.

Варени мравки се сервирали като деликатес в двора на прочутия владетел на мексиканските ацтеки Монтесума.

В някои страни на Африка и Близкия изток се продават скакаци по пазарите и магазините, а ястия от тях са включени в скъпи ресторантски менюта.

Във Филипините има много рецепти за готвене на щурци.

В Тайланд се ядат скакалци, гъсеници, водни кончета, бръмбари и ларви.

В Мексико използват за храна хлебарки.

През 1885 английският пътешественик Винсънт Хол пише:

„Като източник на хранителни вещества насекомите са много по-полезни и чисти от животинските продукти, защото се хранят само с растителна храна“.

Хранителната ценност на 100 грама хитин от насекоми е следната:

– скакалци: белтъчини – 20.6 г; мазнини – 6.1 г;

– бръмбари: белтъчини – 17.2 г, мазнини – 3.8 г;

– термити: белтъчини – 14.2 г, мазнини – 2.2 г;

– пчелы: белтъчини – 13.4; жиров – 1.4 г.

За сравнение:

– говеждо месо: белтъчини – 23.5, г мазнини – 21.2 г.

Още през 60-те години в секретни военни лаборатории са били разработени и успешно тествани препарати от хитин против радиационно облъчване.

Разбира се, днес няма нужда да се борите с гнусливостта си и да хрупате пържени насекоми в чинията. Достатъчно е да влезете в някой магазин и да си купите диетична храна. В повечето такива продукти непременно се съдържа хитин.