Лактазна недостатъчност

Болка и тежест в стомаха след ядене на сладолед, подуване на корема подир 2-3 супени лъжици извара – тези симптоми често индикират лактазна недостатъчност.

laktazaНяколко милиона души по целия свят страдат от това заболяване. Разбира се, не при всички тя е изразена по едини  същи начин – някой изпитва дискомфорт от една чаша мляко, друг може да започне да повръща след парче сирене.

Лактазната недостатъчност води до това, че човек намалява консумацията на храни със съдържание на млечната захар лактоза – мляко и млечни продукти (сирене, извара, кисело мляко и др.). Това се отразява неблагоприятно върху здравето, тъй като освен лактоза в горепосочените храни се съдържат множество вещества, необходими на организма. Например, кравето мляко съдържа около 20 аминокиселини (при това, в него има повече незаменими аминокиселини, отколкото в месните или растителни белтъчини), над 20 витамина и 25 минерала. Известно, че млякото е основният източник на калций – незаменим макроелемент, липсата на който води до такива състояния като кариес, повишена крехкост на костите, чупливи нокти и коса.

Причината е  намалямането на активността на лактазата – ензимът, който разтваря лактозата, съдържаща се в млякото, в чревния тракт.

Непоносимостта към лактозата е два вида.

Първичната лактазна недостатъчност е причинена пряко от намалена активност на ензима лактаза.

Вторичната лактазна недостатъчност се развива в резултат от увреждане на чревните клетки – ентероцитите, които произвеждат лактаза, поради което намалява и количеството на ензима. Това може да се дължи на инфекциозни, възпалителни, автоимунни процеси или пък да е резултат от хранителна алергия (например, от белтъчините в кравето мляко).

Ако с цел лечение на вторичната лактазна недостатъчност в повечето случаи е достатъчно да се лекува основното заболяване, което я е причинило – то нещата с първичната са по-сложни.

Причината за първична лактазна недостатъчност е генетична. Проблемът е там, че генът, който е отговорен за производството на лактаза, а оттам и за усвояването на лактозата, се е появил сравнително неотдавна в човешкия организъм – преди около 7000 години в Северна Европа. С течение на времето се е разпространил в много други популации – но все още има етнически групи, където честотата на този ген клони към нула или е много ниска – например, американските индианци, китайците, японците, жителите на Югоизточна Азия и други.

Заслужава да се отбележи, че първичната лактазна недостатъчност може да бъде няколко вида. Например, при вродената ензимът не се произвежда още от раждането, което значително усложнява избора на храна за бебето. Този тип лактазна недостатъчност обаче е изключително рядко явление.

Лактазната недостатъчност при недоносени деца се дължи на факта, че активността на ензима лактаза достига своя връх едва към 37-40-та седмица от развитието на плода.

Най-разпространена е първичната лактазна недостатъчност от възрастов тип – която се обуславя от понижаване на активността на лактазата след края на периода на кърмене (проявява при възрастни хора и при деца след 3-5 години). Темповете на спад в активността на ензима са генетично формирани и зависят от етническата принадлежност.

За щастие, производителите на мляко и млечни продукти отдавна произвеждат продукти за болни от лактазна недостатъчност.

Те могат да бъдат разделени на две основни категории – продукти с ниско съдържание на лактоза или направо с нулево. Съдържат всички минерали, аминокиселини и други полезни вещества, както обичайните млечни продукти – с изключение на лактоза. За да се подобри усвояването на лактозата, в млякото и млечните продукти добавят ензима лактаза. Поради това, млякото може да придобие необичайно сладък вкус. Причината е, че лактазата разлага млечната захар (лактозата) на простите захари глюкоза и галактоза, които са по-сладки от лактозата.