Как да свикнем да се храним бавно?

Мнозина от нас знаят, че бавното и старателно сдъвкване на храната е ключът към здравословното функциониране на храносмилателната система.

И обратно –  бързото хранене ни кара да преяждаме, защото мозъкът не може да се концентрира върху процеса и да го регулира. В такъв случай дори пълният стомах не създава усещане за ситост.

Проблемът е, че сигналите за засищане достигат до мозъка за около 20 минути. И така се оказва, че ако се храним по-бързо, имаме достатъчно време да преядем, преди да възникне чувство за ситост. За да се избегне това, както и за да предотвратим появата на наднормено тегло, просто трябва да се научим да ядем бавно.

Психолозите са установили, че обикновено са свикнали да се хранят бързо хората с холеричен темперамент. Те правят така всичко в живота си по простата причина, че бавните действия не са им присъщи. Такива мъже и жени, от една страна, успяват да свършат повече неща – но, от друга, рано или късно при тях се появяват проблеми с храносмилателната система.

И на холериците, както и на другите хора, които имат навика бързо да поглъщат храната, специалистите препоръчват да спазват някои правила, които ще им помогнат да се научат да се хранят бавно.

Например: хранете се винаги седнали на маса, а не в движение. Когато човек сяда, в мозъка му се получава сигнал за началото на закуска, обяд, вечеря. А в движение той просто не може да контролира колко храна да погълне. Когато обаче е седнал на масата и се концентрира върху конкретно ястие, може да се почувства сит по-бързо, а понякога дори да не успее да изяде всичко в чинията си. Добре е да си припомним, че в миналото аристократите са показвали добри маниери, като задължително са оставяли част от ястието в чинията – тогава се е знаело като азбучна истина, че хората сядат на масата не толкова, за да поглъщат храна, колкото за да общуват.

Навикът да се яде бързо се формира у човека с години. Именно по тази причина е необходимо да се борим срещу него с постоянни, практически напомняния, че храната трябва да се дъвче бавно и старателно.

Как да го направим?

Например, може да окачим върху стената в кухнята или на хладилника бележка, на която е написано с големи букви нещо като: „Бавно се храним –  здравословно живеем“. Това напомняне е подходящо не само за самите нас, но особено и за по-младите членове на семейството.

Подобен гласов запис може да се направи в  мобилния телефон.

Друг вариант за напомняне е пясъчен часовник или дори съвсем обикновен, който да се постави върху масата по време на хранене.

Диетолозите са установили, че чрез използването на подобни методи  формирането на навика за здравословно, бавно хранене изисква 3-4 седмици.

Слагайте пред себе си малки порции. Празната чиния представлява силен сигнал за край на храненето. Именно затова големите порции винаги водят до преяждане и увеличаване на теглото. В чинията трябва да се сипва малко храна и старателно да се наслаждаваме на всеки залък.

Не бива да се разсейваме по време на хранене. Ако гледаме телевизия или пък сме пред компютъра, докато ядем, не можем да се фокусираме върху процеса на бавното дъвчене. Комбинацията на храненето с други дейности кара мозъка да игнорира храната, защото се фокусира върху филма, играта, книгата. Психолозите наричат това втора доминанта. Ето защо трябва да се научим да се откъсваме дори от най-любимите си занимания, което ще ни помогне да се храним бавно.

По време на хранене е добре да се включва бавна музика. Понякога слушането на класическа, спокойна мелодия помага да се настроим за бавен ритъм на дъвчене.

Добре е периодично да оставяме в чинията си лъжицата или вилицата. Диетолозите препоръчват да се прави това от време на време, за да се отпуснем, да си вземем почивка в процеса на усвояване на храната от организма и да се концентрираме върху дъвченето.

По време на хранене е крайно препоръчително да разговаряме със сътрапезниците си. Независимо, че има традиция да се мълчи, докато се храним, това не е задължително. Напротив: разговорът по време на закуска, обяд или вечеря ни помага да се храним с бавни темпове. Общуването със семейството, с колеги или приятели трябва да се използва като възможност да се правят малки паузи в храната, за да се забави нейното приемане.