Мушмулата и нейните свойства

Първите исторически данни за мушмулата датират още отпреди 1000 пр.н.е в Азия или по-специално – Китай. Интересен факт е че тя е била позната и на древните траки. Днес водещи страни в отглеждането на този плод са САЩ, mushmulaЯпония, Испания, Южна Франция и Италия. Мушмулата е дърво, представител на семейство Розоцветни, което достига до 3-4 метра височина, на някои места се среща и като бодлив субтропичен храст. Цъфти късно през пролетта.

Нейният химичен състав се доближава до този на ябълката. Плодът съдържа голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (в по-големи количества ябълчена, лимонена, винена, а на по-късен етап от презряването и оцетна). Мушмулата е подходяща и за диабетици понеже съдържа фруктоза и глюкоза. В нея можем да открием каротин, витамините В1, В2 и С. В минералния състав на мушмулата участват: калций, калий, магнезий, желязо, фосфор и натрий. Хранителната стойност на мушмулата е подходяща за хора спазващи хранителен режим, като тя се доближава до тази на ябълките и крушите.

Още от древността, традиционната медицина е била запозната с уникалните лечебни свойства на този необикновен плод. В средновековието например, тогавашните лечители са определяли мушмулата като средство пречистващо кръвта и стимулира растежа при подрастващите.

Днес за мушмулата можем да кажем, че е добър стимулант за жлезите с вътрешна секреция. Тя също има и добър ефект върху нервната система – успокоява и тонизира.
Най-популярното свойство на мушмулата е че укрепва функцията на дебелото черво и влияе положително върху храносмилането.

Мушмулата е богата на танин. Той е естествен полифенол, детоксикиращ и дезифенкциращ червата. От друга страна от киселините, които ще открием в мушмулата, се получават соли, укрепващи осмозата (движението на водата) в клетките на червата.

При наличието на остро-стомашно чревно разстройство се препоръчва приема на отвара от незрелите плодове на мушмулата заедно с техните семки. Тази отвара има благоприятно действие за организма и при заболелите от пикочно-каменна болест.mushmula1

Освен детоксикиращи свойства, зрелите плодове на мушмулата имат силно изразено диуретично действие и тяхната консумация е горещо препоръчвана при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.
Органичните киселини в мушмулата също имат важни свойства. Те подпомагат дейността на черния дроб и жлъчката, имат положителен ефект и върху функциите на кръвоносната и нервната система.
А сега ще ви дадем рецепта за отвара с листа от мушмула:
С 500 мл вряла вода се заливат двайсетина или по-малко по преценка листа и се варят така 10-15 минути. След което отварата се прецежда и се остава да изстине. За външно приложение може да се използва при екземи и възпалена кожа с тампон, напоен в отварата. А за вътрешно приложение – жабуркане три пъти дневно.