Необходимият „баласт“ на баластните вещества

Храната съдържа вещества, които участват в метаболизма, дават енергия на тялото и участват в изграждането на неговите тъкани. Това са „хранителните вещества“: белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерални соли.

fibriНо освен това, в храната се съдържат и така наречените „баластни вещества“, които не се използват пряко от организма и дълго време били смятани дори за излишни.

Оказва се обаче, че грубите компоненти в растителните храни не само са необходими – но и жизненоважни. Този „баласт“ ни предпазва от различни неблагоприятни фактори и служи като „храна“ за полезнта чревна микрофлора.

Към баластните вещества спадат фибри,  пектин, лигнин и някои други сложни въглехидратни съединения. Съдържат се в храни от растителен произход – най-много в зелето, ряпата, морковите, ябълки (особено в ципата им), бобови растения и др.

Основният „доставчик“ на фибри в човешкото хранене са зърнените култури. Особено хлябът – един продукт, който се използва ежедневно в храната и никога не омръзва.

Фибрите засилват перисталтиката на червата, като по този начин улесняват освобождаването им от шлаките. Това помага на храносмилателната система да се прочиства от токсините. Служат и като „храна“ за бактериите от полезната микрофлора на чревния тракт.

До голяма степен процесът на „бързо прочистване“ на чревния тракт се дължи на факта, че баластните вещества, поглъщайки вода, увеличават обема и масата на съдържанието на червата и ускоряват неговото преминаване през дебелото черво.

Хората, които не включват в менюто си храни, съдържащи баластни вещества, обикновено страдат от чревна атония. В стомашно-чревния тракт баластните вещества се свързват с холестерола и извеждат неговите излишъци от организма. Това допринася за предотвратяването на атеросклероза и исхемична болест на сърцето, в чието развитие определена роля играе излишният холестерол.

Баластните вещества имат важно значение за предотвратяване на камъни в жлъчката, понеже холестеролът е в състояние да образува камъни в жлъчния мехур. Освен това, фибрите пречат за всмукването в червата на въглехидратите, чиито излишък превъзбужда панкреаса. По този начин намаляват риска от развитие на диабет.

Пълнозърнестите храни, бобовите култури, зеленчуците и плодовете, съдържащи баластни вещества, бързо предизвикват усещане за ситост. В същото време, те са нискокалорични, а това е особено важно за хора с наднормено тегло или склонни към пълнота.

Затова баластните вещества въобще не представляват излишен „баласт“ за организма – а са необходим елемент от ежедневното ни хранително меню.