Видове нарушена чувствителност

girl-skin45

Нарушената чувствителност представлява неспособност правилно да се възприемат дразненията, които получаваме от околната среда или от собствените ни тъкани и органи.
Защо възниква това разстройство?
Причините са няколко. Основната сред тях са структурни нарушения в централните и периферни отдели на нервната система. Към такива проблеми спадат тумори, травми, недостатъчно кръвоснабдяване, първична атрофия на нервни влакна и т. н. Освен това, нарушена чувствителност може да възникне и при някои психически заболявания.
Някои разновидности на нарушената чувствителност са следните.
Аналгезия – липса на чувство за болка. Характерна е за много заболявания и травматични поражения на нервната система.
Термоанестезия – липса на температурна чувствителност.
Хипестезия – намалена обща чувствителност.
Хиперестезия – повишена чувствителност. При това мястото и характерът на въздействието (студ, допир и т. н.) се усещат правилно.
Хипералгезия – прекомерна болкова чувствителност.
Полиестезия – единично дразнение се възприема като множествено. Възможен симптом за поражение в теменната част на главния мозък
Алохейрия – пациентът локализира дразнението не в мястото на неговото нанасяне, а в симетрични участъци от противоположната страна. Например, убождане с карфица в дясната ръка той чувства като същото убождане, но върху аналогичния участък на лявата ръка.
Дизестезия – неправилно възприемане на рецепторната принадлежност. Например, студът може да бъде възприеман като боцкане, болковото дразнение като топлина.
Парестезии – спонтанно възникващи усещания за изтръпване, убождане, „плъзване на мравки“, стягане, парене. Обикновено са кратковременни и предизвикани от моментни дразнители или състояния, без да водят до сериозни последици като бъдещи усложнения, задълбочени неразположения и др. Ако се повтарят обаче, трябва да се потърси специалист.
Хиперпатия – поява на рязко неприятно чувство при получаване на дразнения, независимо от техния произход. Характеризира се с повишаване на прага на възприемане на дразнителите, липса на точна локализация на дразнението (неприятното усещане обхваща цялата област), продължителен латентен период и дълъг период на последействието – тоест, възприятието изостава по време от самото дразнение, неприятното чувство се запазва в течение на продължителен период от време след прекратяването на действието на дразнителя.
Как да реагираме, когато установим, че чувствителността ни към определени дразнители е намалена?
Преди всичко трябва да осъзнаем, че това не е самостоятелно заболяване, а е симптом или дори синдром, тоест, система от симптоми, които сочат конкретно заболяване или най-малко разстройство в организма. Ако се касае за кратковременно нарушение в чувствителността към един или друг дразнител или явление, след което тя се възстановява и стабилизира, може да става дума просто за симптом на моментно, временно състояние на организма, което си отшумява бързо и без конкретно лечебно въздействие.
Но ако признаците на намалена чувствителност започнат да се повтарят, желателно е да се посети невролог и да се проведат специализирани изследвания, за да се диагностицира проблемът и да се вземат мерки за неговото преодоляване.