Към съдържанието

Какво са биоритмите и как влияят на хората

3 мин четене

Цялата природа, включително и човекът, се намира в състояние на ритмични процеси: смяната на деня и нощта, bioritmiредуването на годишните времена, въртенето на Луната около Земята и на Земята около Слънцето. Това са изначалните условия за развитието на живите организми. Биологическият ритъм е общ принцип на флората и фауната върху планетата, който е закрепен в наследствеността и се е превърнал в неотменна черта на живота, негова времева основа и регулатор.

Биоритмите представляват периодични изменения на интензивността и характера на биологичните процеси, които се самоподдържат и самовъзпроизвеждат в различни условия.

Те се характеризират със следното:

– период – продължителността на един цикъл колебания в единица време;

– честота на ритмите – количеството периодични процеси в единица време;

– фаза – честотата на цикъла, измервана в части от периода (начална, крайна и т. н.);

– амплитуда – размаха на колебанията между максимума и минимума.

По продължителност се определят следните цикли.

Високочестотни – продължаващи до 30 минути.

Средночестотни – от 30 минути до 24 часа, от 20 до 28 часа и от 29 часа до 6 денонощия.

За човешкия организъм е характерен цял спектър от ритмични процеси и функции, обединени в единна, съгласувана във времето колебателна система. В нея се наблюдават синхронност и йерархичност (подчиненост на едни процеси спрямо други).

На практика в човешкия организъм всичко е подчинено на различни ритми – функциите на вътрешните органи, на тъканите и клетките, електрическата bioritmi1активност на мозъка, обмяната на веществата. Установени и изследвани са множество ритми, но главни у човека са четири.

Ритъмът от час и половина (от 90 до 100 минути) в редуването на невронната активност на мозъка както по време на бодърстване, така и по време на сън. Той е причина за колебанията в умствената работоспособност и за циклите в биоелектрическата активност на мозъка по време на сън. През всеки 90 минути човек изпитва поред ту понижена, ту повишена възбудимост, успокоение или безпокойство.

Денонощен ритъм (24-часов). Влияе върху състоянието на човека и се изразява в цикъла бодърстване – сън.

Месечен ритъм. На него са подчинени определени промени в организма на жената. Но също така и в организма на мъжа се наблюдава месечен ритъм на работоспособността и настроението.

Годишен ритъм. Отбелязват се циклични промени в организма ежегодно по време на смяна на сезоните. Установено е, че по различно време на годината е различно и съдържанието на хемоглобин и холестерол в кръвта. Мускулната възбудимост е по-висока през пролетта и лятото, а по-слаба през есента и зимата. Максималната светочувствителност на окото се наблюдава през пролетта и ранното лято, а през есента и зимата спада.

Изказват се предположения, че съществуват също и 2-, 3-, 11- и 22-годишни ритми, като за най-вероятна се смята връзката им с метеорологичните и хелиогеографските  явление с приблизително същата ритмичност.

Освен на природните ритми, животът на човека се подчинява и на социални ритми, към които хората се приучават постоянно.