Анималотерапията – приятното общуване с четириногите лечетели

 Анималотерапията все още не е станала част от официалната медицина – но отдавна е доказала своята ефективност като средство за възстановяване на психологическото равновесие при деца и възрастни, за премахване на последици от стрес, преумора, некомфортни емоции и др. Отначало тя се е възприемала просто като част от зоопсихологията, и то по-скоро в чисто теоретично, отколкото в приложно значение – но напоследък все повече расте осъзнаването и възприемането й като полезен начин за балансиране на човешката психика.

куче

Обикновено специлистите разделят анималотерапията на насочена и ненасочена или обща и специализирана. Общата анималотерапия представлява непосредствен контакт и общуване с животни. Вече сама по себе си общата анималотерапия гарантира до значителна степен облекчаване на психическото напрежение и нормализиране на емоционалното състояние на човека.

Специализираната анималотерапия се извършва с участието на лечител или квалифициран медик, който помага да се използват контактите с животни за постигане на различни оздравителни цели.

Така, например, за детското развитие са твърде полезни анимало-терапевтични занимания, ако детето е затворено, стеснително и плахо, изпитва страх от тъмното или от определени животни; също ако е хиперактивно и трудно задържа вниманието си върху конкретен предмет или явление.

Особено е полезна анималотерапията при работа с деца-сираци от детски приюти, аутисти или страдащи от детска церебрална парализа.

Двете форми на анималотерапията имат и общи черти, и някои специфични отлики.

Всеки специалист, а и не само, който работи с деца, знае колко е важно да се установи доверителен контакт, за да се очакват положителни резултати. В анималотерапията към това изискване се добавя и необходимостта да се осигури позитивна връзка не само с детето, но и с животното, което ще подпомага лечебно-оздравителния процес. Така ще се получи положителна динамика в общуването.

Но, естествено, се появява логичният въпрос: ами ако животното не пожелае да установи позитивен контакт?

Една от особеностите на анималотерапията се състои в това, че помощник-терапевтът, тоест животното, се разглежда не като обект или играчка – а като пълноценен субект на взаимодействието. Отчитат се неговите реакции, предпочитания и интереси.

В условия, които са специално организирани за работа на анималотерапевта, се използват подготвени, социализирани животни. Те обикновено са готови за положителен контакт с хора и проявяват жив интерес към общуване. Казано по-простичко – „искат да си играят“.

Но и самото дете трябва да прояви интерес към животното. Контактът с него трябва да му е приятен, да предизвика любопитство и симпатия. Оздравителният процес няма да бъде ефективен, ако животното плаши детето. Ето защо детските предпочитания към избора на животно задължително трябва да се вземат предвид.

И щом тримата участници анимало-терапевтичния процес открият начини за взаимно разбиране и установят контакт един с друг, започва най-интересното – тяхното общуване. Анималотерапевтът насочва това общуване към постигане целите на терапията.

Както виждаме, в ролята на анимало-терапевт може да бъде всеки зрял човек, който обича животните и децата, умее да да установява контакт с тях и, в случай на необходимост, да използва процеса на това общуване за целите на развитието на конкретното дете.

Да не говорим, че анималотерапията може да бъде приложена и към зрели хора, при които също е забелязано, че общуването с животни влияе твърде благотворно в случаи на психически дискомфорт. Доста жители на съвременните мегаполиси живеят в постоянно състояние на по-засилени или не толкова осезателни стресове, предизвикани от различни ситуации в големия град, страдат от пренапрежение и невротични отклонение, а като последица губят собствената си виталност и жизнена енергия.

Именно анималотерапията, която и сами могат да прилагат върху себе си чрез едно благотворно общуване с животни, може да им помогне да възвърнат чувството си за жизнена пълноценност.