Да поставим фобията под контрол!

 Фобията е разстройство, при което човек изпитва болезнен страх и това го кара да избягва сравнително безопасни обекти и ситуации. При цялото си разнообразие фобиите, които общо наброяват около 500, се делят на два типа: прости и социални. Простите представляват боязън от определени предмети, природни явления – например, височини, мълнии т. н., или животни.

фобия

Към социалните фобии спадат страховете от попадане в определени ситуации в присъствието на други хора. Например, страх от тълпа, от хранене на обща маса, уплаха от превръщане в обект за насмешки и т. н.

Когато човек се озове в ситуация, предизвикваща фобия, у него се развива състояние на паника. За в бъдеще той, предвиждайки, основателно или не, повторението й, вече автоматично изпитва страх и започва да я избягва – независимо дали наистина е заплашен. Пристъпите на фобийния страх може да бъдат съпроводени с дезориентация, чувство за нереалност на собственото състояние или на външното обкръжение. Възможни са и физически усещания: световъртеж, загуба на равновесие, сърцебиене; разстройство на зрението, на слуха, на преглъщането и дишането. По-рядко се срещат симптоми като гадене, болки в корема, проблеми с уриниране и дефекация, мускулно напрежение, треперене или вцепеняване.

Във фобийна ситуация страхът нараства и се засилва безконтролно толкова повече, колкото повече „опасността“ се разраства във въображението. Човек все повече се съсредоточава върху дискомфорта, предизвикан от собствената му фобийна реакция – и все по-малко обръща внимание на нещата, които могат да го успокоят. Появява се убеждение, че в следващия момент ще се случи нещо ужасно: смърт, сърдечен пристъп, полудяване.

Именно това е състоянието на паника. То е толкова мъчително, че човек занапред вече инстинктивно се опитва да избегне всякакви ситуации-стимули, в това число думи, образи и спомени, които могат да инициират фобийна реакция.

Лечението на фобията се състои в развиване на способност фобийната ситуация да бъде посрещната лице в лице, човек да умее да стои и издържи в нея – и най-вече да се убеди чрез собствен опит, а не просто на думи или чрез размисъл, че тя на практика съвсем не е опасна. Това се извършва посредством индивидуални, постоянно усложняващи се задачи – които човек решава и преодолява, като по този начин овладява умението да реагира по-силно на реалните успокояващи аспекти на ситуацията, и по-слабо – на въображаемите заплахи.

Това лечение, разбира се, страдащият от фобия може да си го приложи и сам – но все пак е по-добре да се извърши под надзора на специалист или, най-малкото, с помощта на близки и приятели.