Лечебните свойства на дюлята

Дюля или дюла (Cydonia oblonga) е широколистно еднопадно растение, което идва от eдинственият представител от рода Cydonia, и представялва храст или невисоко дърво.

анп

Дюлята е едно от най-старите растения, познати на човечеството. Данни за нея има още от преди 4000 години. Смята се, че нейна родина е Северен Кавказ и Иран, където вероятно е била култивирана, а след това е била пренесена в Мала Азия. През VII-ти век пр.н.е. дюлята е била пренесена в Гърция, а от там в Рим, още преди началото на нашата ера, а после се е разпространила и в другите южноевропейски страни, където климатът е по-мек и подходящ. След откриването на Америка от Христофор Колумб, дюлята е била пренесена и там.

В Русия, в централните райони на Западна Европа, по цялото Средизем-номорие, на Балканския полуостров, в Мала Азия, Индия, Япония и в България, дюлята се използва като овощно и декоративно растение.

Лечебни свойства:

Благодарение на сиптините си свойства, дюлята и нейните семена прилагат отдавна неутрален вид и като отвара при стомашни разс=тройства и кръвотечения. При хемороиди се правят горещи компреси от дюлев сок. Отвара от плодове от дюля се употребява като диуретично средство при воднянка. Чай от семената на дюля може да се пие по време на кашлица. Дюлевите семена са покрити с матова белезникава ципа, която съдържа до 20 % слузести вещества. От тях се получава слуз, която служи като омекчаващо и покриващо вещество. Приема се вътрешно (по една супена лъжица слуз 3-4 пъти дневно) при гастроентерит, спастичен колит с метеоризъм, при трахеит и бронхит, а също така и при външни изгаряния и при чувствителна кожа. Слузта намалява местното дразнещо действие на другите лекарствени препарати и забавя всмукването им в кожата.

Сортово ранзообеазие:

Дюлевите сортове, отглеждани у нас, са малко – 4-6 вида. Плодовете им са с твърда месеста част и със стипчиво-кисел вкус, поради което трудно се ядат пресни, но благодарение на чудесния им аромат, от тях се получават сокове, компоти, конфитюри, желета и други консервирани продукти.

Асеница – е нов български сорт, който е създаден през 1972 год.. Плодовете й са средно едри, конусовидни, със слаба ребристост и изравнена повърхнст. Кожицата им е тънка, гладка, зеленикавожълта, покрита с фин мъх. Месото е блодожълто, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, почти без каменисти образувания. Берат се през октомври. Запазват се до януари.

Португалска дюля – португалски сорт. Плодовете й са много едри, крушоновидни, с неравна повърхност и широки ребра, лимоненожълти на цвят. Месото е бледожълто, умерено сочно, възкисело, стъпчиво с каменисти образувания, обикновенно близо до семенните камери. Зреят през първата половина на октомври. Може да се съхраняват до декември, но се получават горчиви ядки в месото и това ги прави негодни за употреба.

Берецки – унгарски сорт. Плодовете й са много едри, цилиндрично-крушовидни, с широки ребра, неравна повърхност, и жълти на цвят. Месото е жълтеникаво, доста грубо, с каменисти образувания около семенната камера, възкисело, стипчиво, немного сочно. Зреят в края на септември и първото десетдневие на октомври. При съхраняване се повреждат по-слабо от горчиви ядки, но са чувствителни към кафяво и меко гниене, особено когато са наранени при брането и транспортирането.

Химичен състав:

Дюлята има богат и разнообразен химичен състав. Плодовете на дюлевите сортове, отглеждани у нас, имат сравнително високо съдържание на заха-ри – от 8 до 10 %. Съдържанието на гликозата е 3,10 %, на фруктозата – 5,6 %, на захарозата – 0, 67 %. Малкото количество захароза ги прави подходящи за болните от захарен диабет. По време на доузряването и съхранението количеството на захарозата намалява значително.

Богатите с киселини плодове придават по-приятен вкус и по-свеж вкус на преработения продукт. Съдържанието на киселини е от 0,43 до 1,54 %. Преобладава ябълчената киселин. От лимонената и някои други киселини има само следи.

Дюлята се отнася към плодовете с високо съдържание на пектинови вещества (1,97-3,25 %), притежаващи дори желиращи свойства. Дюлевите плодове съдържат доста целулоза – 1,55 %. Наличието на повече целулоза увеличава грубостта и влошава качеството на плода. Високото съдържание на дъбилни вещества (0,31 – 0,57 %) придава стипчив вкус на дюлите и ограничава годността им за консумиране в прясно състояние. От друга страна, дъбилните вещества засилват характерния вкус на дюля и влияят силно на консервираният продукт.

Дюлевите плодове имат сравнително богат минерален състав (0,52 %).

                                       Минерални вещества (мг %)

Освен тези елементи в плодовете на дюлята са установени малки количества мед, манган и кобалт. По общото съдържание на минерални вещества дюлята не се различава съществено от ябълката и крушата, но отчасти им отстъпва по количеството на калия, желязото, мангана и медта.

Витаминният състав на дюлята зависи много от сорта и от условията на растеж.

                                               Витамини (мг %)

Р-активните вещества и аскорбиновата киселина са значително повеч в кожицата, а намаляват към вътрешността на плодовете.