Хранителните оцветители

Една от причините, които подтикват човек да купува даден продукт, е неговият цвят. И това е логично – нали именно цветът е първото нещо, което купувачът вижда.

Но ако с цвета на плодовете, зеленчуците и месото нещата са горе-долу ясни – то далеч не е така с цветовете на готовите продукти. Яркостта, привлекателността и апетитността им може да бъдат осигурени именно от хранителните оцветители – но това е само на външен вид и далеч не е гаранция за високо качество на самото съдържание. Да не говорим пък за недобросъвестни производители, които се опитват да скрият именно зад ярките цветове лошото качество на своите продукти.

Но в домашната кухня също се използват понякога хранителни оцветители – така радвам семейството си не само с превъзходния вкус на собствения кулинарен резултат, но с неговия красив външен вид.

Какво представляват хранителните оцветители?

Те биват естествени и изкуствени. И едните, и другите може да бъдат течни, сухи, гранулирани, във вид на паста, прах или гел.

Натуралните оцветители се изготвят от сокове на стъбла, плодове и цветове, както и от екстракти и настойки. Те са напълно безопасни за здравето ни. Това са обикновено флавоноиди, хлорофил, каротиноиди, витамини, органични киселини и смеси от микроелементи. Вероятно мнозина си спомнят от детството млечни шейкове с френско грозде, малини или къпини – а като резултат в чашата се получава розов или синкав цвят.

Най-важното предимство на естествените оцветители от плодове и зеленчуци е, че получаваме допълнително полезни елементи и витамини в храната си. Недостатъци са краткият срок на годност и чувствителността им към топлинна обработка. Това дава предимства на изкуствените хранителни багрила, които лесно могат да издържат на високи температури, дълго се  съхраняват, осигуряват ярки и наситени цветове. Тези синтетични съединения, които не могат да бъдат намерени в природата, се произвеждат чрез лабораторен синтез.

Не всички изкуствени оцветители са вредни за здравето – някои може да се определят като неутрални. Трябва да се отбележат и други техни характеристики. Изкуствените вещества не съдържат витамини, обикновено са безвкусни и не проявяват биологична активност. Освен това, чрез смесване на различни техни видове може да бъдат получени смесени хранителни оцветители – синтетична смес от отделни бои в различни пропорции, които осигуряват най-различни цветове и нюанси, недостъпни при използване само на една боя.

Използването на изкуствени оцветители в домашната кулинария е сравнително добро решение, когато имате нужда да се получи продукт с необичаен или много наситен цвят. Но много хора смятат, че не може да съществуват абсолютно безвредни изкуствени оцветители. Въпреки това, повечето производители гарантират, че използват съставки, които не предизвикват алергични реакции, а спазването на санитарните норми осигурява безопасност на храните. Проблемът обаче е, че до момента влиянието на много от тези добавки върху човешкия организъм не е изследвано докрай. Главният риск е, че някои от тях може да предизвикат алергии от различен тип – обриви, задух, световъртеж, при това само у хора, склонни към такива реакции, докато при други да не се наблюдават никакви странични ефекти.

Ето защо най-доброто решение е все пак да се използват по възможност естествените, натурални, природни оцветители на храни – които са изпробвани от времето и са ги употребявали още нашите баби и прабаби.

А ако все пак използваме изкуствени оцветители – то нека това да става внимателно и с мярка – като най-добре е да знаем предварително какви може да бъдат техните възможни въздействия върху членовете на нашето семейство.