Защитните механизми на човешката психика

rsz_blackboardphoto2

Защитните механизми на психиката служат за отстраняване или минимализиране на негативните, травмиращи преживявания и емоции. Тези преживявания може да бъдат свързани с вътрешни или външни конфликти, състояния на тревоги или дискомфорт. В крайна сметка действието на защитните механизми е насочено към запазване на стабилността в самооценката на човека, на неговите представи за себе си и света. Тези механизми са няколко.

Изтласкването – неприемливите влечения и емоции се изтласкват и отстраняват от съзнанието. Това е така нареченото „мотивирано забравяне“. Например, човек който има негативен опит от общуване с някого, може въобще да не си спомня това. Но споменът за изтласканите събития продължава да живее в несъзнателното, като периодично „избива навън“ в шеги, неволно изпуснати думи и т. н.
Проекцията – подсъзнателно приписване на други хора на собствените изтласкани мотиви, черти на характера и преживявания. Този защитен механизъм е последица от изтласкването, благодарение на което влеченията са потиснати и вкарани обратно в подсъзнанието. Но те не изчезват и продължават да оказват своето влияние. Да се изкоренят желанията, е прекалено болезнено, затова се проектират върху другите. Например, някои възрастни хора имат навика да осъждат нравите на днешните младежи и т. н. Човекът, който е включил проекция, е склонен към непочтени постъпки, макар и да критикува такива у другите; често завижда, търси негативни причини за успехите на хората наоколо си.
Отрицанието – стремеж да смяташ за нереални нежелателни събития, както сегашни, така и в миналото. Например, мнозина се боят панически от сериозни заболявания. Човек, който е задествал защитния механизъм на отрицанието, не забелязва у самия себе си явните симптоми на дадена болест. Отрицанието позволява да игнорираш травмиращите прояви на реалността. То често се среща в семейните отношения, когато един от съпрузите пренебрегва проблемите с партньора си.
Рационализирането – намирането на приемливи причини и обяснения за неприемливи мисли или действия. Рационалното обяснение като защитен механизъм е насочено към снемането на напрежението при вътрешен конфликт. Най-простият пример за рационализиране е обяснението на ученика, получил двойка. Да си признае, че сам е виновен, е болезнено за самолюбието. Затова двойкаджията обяснява провала си с лошото настроение на учителя.
Сублимацията – това е най-разпространеният защитен механизъм, когато, стараейки се да забравим травмиращи събития (емоции), превключваме мислите си към различни видове дейност. Разновидности на сублимацията са спортът, интелектуалният труд, творчеството.
Регресията – завръщане към по-примитивни начин на емоционална или поведенческа реакция от по-ранната ни възраст. Например: да се нацупим, да извърнем гръб и да мълчим цял ден.
Реактивното поведение – такова държане, което е точно обратно на желаното. Класическият пример е момчешкото „ухажване“ на момичетата в детска възраст чрез бутане, дърпане на плитките и т. н. Причината е, че в тази среда нежността се възприема като нещо срамно. Затова и момченцата се стараят да сведат чувствата си до действия, напълно противоположни на ухажването.
Важното е да осъзнаем какво представляват защитните реакции. Тогава и ще ни се налага по-рядко да прибягваме към тях, защото е по-добре да насочим силите си към решаване на проблемите, които ги предизвикват.