За или против ваксините?
Напоследък има ожесточени спорове между привърженици и противници на ваксинацията. Но в един случай тя наистина може да бъде сериозно препоръчана – срещу опасни локални заболявания при пътуване в рискови региони.
Лятото е време за пътувания. Но при планирането им е добре да се направят всички задължителни ваксини, подходящи за съответната възраст, като последната – не по-късно от месец преди тръгване. Някои от тях може да се извършат и малко по-рано от препоръчителната възраст (например, морбили), като в този случай по-късно е възможно да се наложи реваксинация.
В зависимост от региона, където се готвите да пътувате, и от обстановката в него, е желателна ваксинацията срещу следните болести.
Дифтерит и тетанус – за децата, които не са ваксинирани първично. Тази ваксинация се извършва при пътуване до която и да било страна.
Полиомиелит – хора, пътуващи в региони, където полиомиелитът е все още ендемично или епидемично заболяване, трябва да преминат пълен курс с първична ваксинация, а ако вече са го завършили, да получат бустерна доза (реваксинация). При децата сроковете може да бъдат съкратени.
Дребна шарка и паротит (заушка, свинка) – всички, които не са били ваксинирани досега и не са боледували.
Туберкулоза – препоръчва се за всички (особено на лекари и учители), които отиват за продължителни срокове на работа в страни, където населението е с високи показатели на заболеваемост. Преди пътуването и след него е желателно да се направи туберкулинова проба (манту), което е особено важно за лицата, работещи в полеви условия, и децата, които ги придружават.
Хепатит В – ваксинация против него се препоръчва на онези, които пътуват за ендемични райони (Югоизточна Азия, Африка, Близкия изток, Амазония). При това върху необходимостта от ваксинация се акцентира при следните обстоятелства:
– ако пътуването продължи повече от 6 месеца;
– възможни сексуални контакти с местното население;
– възможни професионални контакти с кръв или секрети от местното население (отнася се специално за медицинския персонал).
Първичният курс на тази ваксинация трябва да завърши 6 месеца преди тръгване; ако това е невъзможно, би трябвало да се потърси начин да бъде завършен на мястото, закъдето се пътува.
Хепатит А – препоръчва се за хора, които пътуват за развиващи се страни (особено за учители и медици). Болестта е разпространена най-вече в страни и региони с топъл климат.
Коремен тиф – ваксинират се лица, пътуващи в развиващи се страни (Северна Африка, Индия, Средна Азия и т. н. за продължителен период (над 1 месец).
Менингококова инфекция – препоръчва се ваксиниране на хората, които заминават за продължителен срок в страни с висок риск от заразяване (района на Сахара, Обединените арабски емирати, Саудитска Арабия).
Японски енцефалит – ваксинирането е подходящо за лица, които пътуват в ендемични райони като Южна Азия и Далечния изток за работа в полеви условия над един месец през късното лято или ранната есен. Ваксината може да се приложи и след пристигане.