При ухапване от змия: останете неподвижни и викайте линейка!

Лятото е времето, когато змиите вече често се срещат на открито в регионите, където са зимували. В България обитават предимно два вида отровни змии – пепелянките и усойниците. Обикновено може да бъдат открити в каменисти местности, zmiqзащото използват топлината на камъните; но също така и на най-различни други места, обикновено по-далеч от постоянно присъствие на човека.

Излизат денем, обичат слънчевите лъчи; но в топлите летни нощи също проявяват активност и може да допълзят до накладения туристически огън.

По правило, когато се срещнат с човек, се опитват да избягат. Змиите са глухи и не чуват шумове, а се ориентират зрително и чрез вибрациите на почвата. Затова и при меки почви като застлани с окапали листа или разкопани, където вибрациите се заглушават, понякога не успяват да се скрият навреме при поява на хора. Именно тогава настъпват рискови моменти – защото отровните змии, както и повечето животни, не атакуват първи без причина, а само, когато се чувстват заплашени. С други думи – нападат от страх.

Изненаданата змия заема активна отбрана: съска, прави застрашителни скокове, както и скокове с ухапване, ако е провокирана от движението на обекта, приеман от нея като заплаха. Ето защо, когато срещнем змия, не бива да правим резки движения; да не говорим пък, че всякакво приближаване от любопитство може да бъде фатално.

Ухапванията от отровна змия са толкова по-опасни, колкото са по-близо до главата. Върху мястото на ухапването, което обикновено е върху крайници, остават две точкови ранички от отровните зъби. В този участък се появява силно нарастваща болка.

Змийската отрова е по-токсична през пролетта, отколкото през лятото. Тя съдържа невротропни цитотоксини, тоест, поразява нервните клетки. Други компоненти на отровата предизвикват цяла поредица нарушения в съсирването на кръвта, както и умъртвяване на тъканите.

Местната реакция на организма се проявява още в първите минути след нападението на змията: ухапаната част от тялото почервенява, става топла, около нея се появява оток.

Общата реакция на организма започва обикновено след 15-20 минути – но може да се появи и веднага под формата на главоболие и световъртеж, отпадналост, гадене (понякога повръщане), затруднено дишане и ускорен пулс. След ухапване от змия не е характерно помътняване на съзнанието – но все пак пострадалият може да изглежда замаян, „като пиян“.

Независимо от широко разпространеното мнение, изсмукване на отровата може да се прилага само като съвсем крайна мярка, когато няма шанс за медицинска помощ в близките часове. Обикновено такава ситуация възниква далеч от население места, по време на туристически пътувания.

Многобройните данни сочат, че при други ситуации пострадалият получава повече вреда от неправилни действия при оказване на първа помощ, отколкото от самото змийско ухапване.

След нападение на змия най-правилната реакция е да се потърси най-близкия лекар или направо да се повика „Бърза помощ“. По пътя е много важно ухапаната част от тялото да остане неподвижна, защото движенията и натоварването й с физическа активност ускорява разпространението на отровата в организма. Крайник (ръка или крак) може да бъде фиксиран неподвижен с кърпа, както и с обикновени къси тояжки, които да му попречат да се движи.