Внимателно със слънчевия загар!
Слънчевият загар представлява защитна реакция на човешките кожни клетки, за да се предпазят от въздействието на слънчевите лъчи.
Още от дълбока древност хората смятали слънцето за божество, а влиянието на лъчите му върху човешкия организъм – за лечебно. Например, древните китайци препоръчвали загарянето на слънце като идеално средство против шарка, а Хипократ – срещу рахит.
загар
Днес ние възприемаме слънцето не за божество, а като източник на няколко типа излъчвания. Някои от тях се са във вид на светлина, други – на топлина, а други просто не чувстваме.
До Земята достигат 3 типа ултравиолетови лъчи от Слънцето. Първите са от спектъра на дългите вълни, тип А (UV-A), които са само 3.5% от целия поток на слънчевата светлина. Но именно те са способни да проникват в дълбоките слоеве на кожата и да ускоряват процесите на стареене в нея. Под въздействието на други лъчи, вече от спектъра на късите вълни, тип В (UV-B), специалните клетки – меланоцитите, образуват пигмент, който се нарича меланин. Именно от количеството меланин в клетките на кожата зависят степента и оттенъка на загара.
Производството на меланин е защитна реакция срещу слънчево изгаряне. Така, че превъзходният ни шоколадов загар е по-скоро свидетелство за тежката борба на нашия организъм срещу въздействието на ултравиолетовите лъчи, отколкото за приятна и релаксираща почивка. Трябва да имаме предвид и важното обстоятелство, че слънчевите лъчи в умерени дози спомагат образуването на меланин – но във високи дози може да предизвикат онкологични заболявания. При прекалено загаряне на слънце върху кожата се появяват изгаряния – еритеми.
В слънчевата светлина се съдържат и трети тип лъчи – С (UV-C). Те представляват гама-излъчване, твърде рисково за човешкото здраве, но то практически не достига Земята благодарение на озоновия слой в атмосферата.
До неотдавна бялата кожа беше ценена като символ на благополучие и охолство – а загорялата свидетелстваше за тежък селскостопански труд. Но с появата на индустриалната революция нещата се обърнаха наопаки – сега загорялата кожа е символ на социален просперитет, тъй като работниците в заводите по цял ден са в затворени помещения, а богатият човек има свободно време, което да отдели за почивка на свеж въздух и слънце.
Загарът стана моден през 40-те години на ХХ-ти век под влиянието на френската законодателка в модата Коко Шанел. Но започнали да го свързват със здравето доста по-рано, в началото на 1900-те години; тогава бил предложен метод за лечение със слънчеви лъчи, наречен „хелиотерапия“, който се използвал до средата на века. Искрено смятали, че той може да лекува всичко.
Така закономерно се стигнало до изобретяването на солариума. Разбира се, в началото той бил доста скъпо удоволствие, но сега вече „изкуственото слънце“ е общодостъпно.
Ако внимаваме да не прекаляваме със слънчевия загар, той може да бъде благоприятен при някои кожни заболявания като акне, псориазис, невродермит, екземи и т. н. Подпомага и образуването на витамин D3.
Това е така нареченият „слънчев хормон“, който осигурява нормалното усвояване на калция и фосфора, укрепва мускулите, костите, ускорява зарастването на рани и повишава общия тонус на организма. Освен това, витамин D3 засилва имунитета и оказва положително влияние върху кръвообръщението, като подобрява циркулацията на кръвта и нормализира кръвното налягане.