Как чрез храна да пазим ума и сърцето си?

През последните 100 години средната продължителност на живота се е увеличила с над 10 години. Но за този резултат човек плаща с цяла гама заболявания, сред които едни от най-неприятните са свързани с възрастови промени в кръвоносните съдове на главния мозък или атрофия на мозъчната кора. Все пак, ако се спазват някои съвети по хранене, може да се избягнат такива неприятни явления като слабоумие, атеросклероза, депресия, ралични видове анемии.

храна

Така, например, недостигът на витамин F може да доведе до депресия и нарушения в паметта. Той се съдържа в листните зеленчуци, зелето и спанака, затова е полезно те да се включват в менюто.

Витамин Е пък съществено намалява риска от болестта на Алцхаймер. Неговата дневна доза се съдържа в супени лъжици слънчогледови семки или пък (поотделно) в 2 супени лъжици растително масло, 1 кг скумрия, половин килограм пуешко месо, 60 г бадемови ядки, 90 г синапено масло, 80 г пшенични кълнове. Този витамин присъства във всички ядки, листни зеленчуци и яйчени жълтъци.

Витамин В6 подобрява дълговременната памет и ускорява действието на интелектуалните процеси. Съдържа се в бананите, картофите, овесените ядки, рибата тон, пилешкото и кокоше месо. Неговата дневна норма може да се получи също и от 200 г говеждо месо или 50 г овесени трици.

Полиненаситените мастни киселини, както и тези от групата на омега-3, регулират нивото на холестерола, което намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Дневната доза от тези важни съединения се съдържа (поотделно) в 30 г скумрия, 30 сафрид в собствен сос, 180 г миди, 300 г скариди. Една консерва от 60 грама риба-тон съдържа седмичната норма от такива киселини. Изобилно е наличието им в рибните мазнини.

В това отношение са твърде полезни още царевичното и соевото олио. По принцип 1 супена лъжица от което и да е растително масло е достатъчна за задоволяването на дневната потребност от полиненаситени мастни киселини. Интересно е да се знае и това, че растителното масло е толкова по-полезно, колкото повече на север е отгледана съответната маслодайна култура.

Червеният фасул, в това число и консервираният, понижава нивото на холестерола с 10%. Интензивно действие в това отношение проявяват чесънът и зеленият чай – бързо намаляват холестерола с 12%.

Портокаловият сок, гроздето, червените ябълки, ябълковият сок, кетчупите и доматите увеличават съдържанието на „полезен“ холестерол.

Хората, които спазват популярната препоръка да се хранят по-често, но на по-малки порции – например 5-6 пъти дневно, имат с 5% по-ниско ниво на холестерола.

Мононенаситените мастни киселини също понижават нивото на холестерола. Съдържат се в синапеното и фъстъченото олио, в маслото от рапица и в зехтина, соята, кашуто, бадемите, шам-фъстъците. Тиквените семки са натурален източник на такива киселини.

Ако дневно консумираме по един плод авокадо, след 3 седмици нивото на холестерола ни ще е спаднало с 8%.