Полезни съвети за енергообразуващата функция на дебелото черво

debelo4ervoОколо всяко живо същество се образува светене — аура, която говори за наличие в организма на вещество в плаз. юнно състояние — биоплазма.

Микробите също имат около себе си светене — би­оплазма, която зарежда водата и електролитите, всмуква­щи се в дебелото черво. А електролитите, както е извес­тно, са едни от най-добрите акумулатори и преносители на енергия. Тези наситени с енергия електролити заедно с потока от кръв и лимфа се движат из целия организъм и отдават своя висок потенциал от енергия на всички клетки на тялото, като постоянно ги зареждат, а също така зареждат плазменото тяло на организма чрез системата на китайските канали.*

Това е било известно много отдавна в древна Индия, Китай, Япония и Тибет. Областта на корема около пъпа там наричат „Пещта на Хара“, „Набхипадма“ (лотос на пъпа) и т.н. Тази област съответства на елемента „огън“ и на силите на трансформация както във физическия, така и в психическия смисъл (храносмилане, усвояване, прев­ръщане на неорганичните вещества в органични, а също така трансформация на органичните вещества в психи­ческа енергия).

Отчитайки само физическия смисъл на тази част, от горепосоченото става ясно защо древните мъдреци са наричали коремната област „пещ“, откъде се взема тук елементът „огън“, как става трансформацията на орга­нични вещества в психическа енергия (биоплазма).

Затова, че топлообразуващата и енергообразуващата функ-ции на дебелото черво имат съществен принос в енергетиката на организма, можем да се убедим на прак­тика.

„Да изключим“ дебелото черво с помощта на гладу­ване. Микрофлората престава да изпълнява своите фун­кции. „Пещта“ загасва и ние усещаме, че ни е студено, отпуснати сме, губим сили. Ако гладуването, както твър­дят много авторитети, е пълноценно хранене за сметка на вътрешните резерви, защо се понижава температура на тялото и живостта? Нали главният енергетичен цикъл — на трикарбонови киселини (цикълът на Кребс) съществу­ва както при гладуване, така и при хранене. Оттук при гладуване (хранене с вътрешни резерви) би се осъщствя- вало „самоизяждане“ без загуба на температура и тонус, докато има какво да се яде. Но на практика това не е така. Вероятно такава форма на съществуване на хазяина и на микроорганизмите като единен организъм е по-енергоне- зависима, по-икономична и устойчива, отколкото същес­твуването на организъм без микрофлора.

Оттук става ясно, защо при хранителен режим от 1000 калории, който съдържа живи растителни храни (плодове, зеленчуци, прораснало зърно, орехи, каши), хората се чувстват по-добре и са по-издръжливи, откол­кото след изяждането на 3000 и повече калории на ден „мъртва“ варена храна, която не дава храна за мик­рофлората, а само претоварва отделителните сис­теми, като допълнително взема енергия за обезвреж­дане и отделяне. Ето защо съвременните хора мръзнат, макар и да носят топли дрехи, а също така бързо се изморяват както от физическата, така и от умствената работа.