Каква е ролята на микрофлората в дебелото черво?

Нека да се запознаем по-подробно с дейността на микро организмите, обитаващи дебелото черво.

Тук се намират повече от 400—500 различни видове бактерии. По мнението на учените — 1 г фекалии съдържа средно около 30-40 милиарда от тях. По данни на Коанди, човек отделя с фекалните си около 17 трилиона микроби! Логичен е въпросът, защо толкова много?

микрофлора

Нормалната микрофлора на дебелото черво не само участва в завършващото звено на храносмилателните процеси и притежава защитна функция в червото, но произвежда от хранителните влакна цяла редица важни витамини, аминокиселини, ферменти, хормони и други хранителни вещества. Оттук личи, че дейността на мик­рофлората дава съществено допълнение към нашето хра­нене, прави го устойчиво и по-малко зависимо от окръ­жаващата среда. В условията на нормално функционира­щи черва тези хранителни вещества са способни да по­тискат и унищожават най-различните патогенни и гни- лостни микроби.

Например, колибактериите синтезират 9 различни витамини: В1, В2, В6, биотин, пантотенова, никотинова и фолиева киселина, Впи витамин К. Тези и други микро­би притежават също така ферментативни свойства, (раз­лагайки хранителните вещества по същия начин, както и храносмилателните ферменти), синтезират ацетилхолин способстват за усвояването на желязото. Продуктите от жизнената дейност на микробите оказват регулиращо действие върху вегетативната нервна система, а също така стимулират нашата имунна система.

За нормалната жизнена дейност на микроорганизми­те е необходима определена специфична обстановка — слабокисела среда и хранителни влакна. Червата на повечето от хората, които се хранят по обикновен начин, а оттам пък и условията в дебелото черво са много далече от необходимите. Гни­ещите фекални маси определено създават алкална среда, а тя способ­ства за растежа на патогенна микрофлора.

Както вече знаем, колибактериите синтезират вита­мини от група В, които в частност играят роля на техни­чески контрол, предотвратявайки неконтролируемия ръст на тъканите, поддържайки имунитет, т.е. осъщест­вявайки противоракова защита. През 1982 г. във в. „Правда“ се появи кратко съобщение за това, че в Лат­вийската академия на науките е открита схемата на нару­шенията на противораковата защита. Оказа се, че при гниенето на белтъците в дебелото черво се образува метан, който разрушава витамините от група В.

Руските доктори се оказаха прави заявявайки, че ракът — това е отмъщението на Природата за неправилно изяде­ната храна. Те казват, че при 10 000 случая на рак — 9 999 са резултат от отравяне със собствените фекални маси и само един слу­чай е резултат от необратимите промени на организма от дегенеративен характер. Образуващата се при гниене на хранителните продукти плесен способства за развитие на сериозна патология в организма.