Лечебните свойства на ягодата
Лечебни свойства:
Ягодите утоляват жаждата,усилват апетита и влияят благоприятно върху храносмилането. Поради голямото количество на витамин С, те са необ-ходими при пролетна умора и скорбут, ревматизъм, туберкулоза и други. Ягодите действат потогонно, усилват дейността на сърдечния мускул и на дихателните органи, влияят благоприятно при заболявания на устата и гърлото, укрепват зъбите, придават свеж тен на кожата. Намаляват кисе-линността на урината, и затова се препоръчват при подагра, чернодробни болести и жлъчни камъни. Освен това, ягодите имат пикочогонно действие и са подходящи за лекуване при пясък и камъби в бъбреците, както и при възпаления на пикочния мехур и пикочните пътища и при ревматизъм. С лечебна цел се приемат 350-500 гр. Ягоди на ден на празн стомах през целия ягодов сезон.
ягода-
За съжаление има хора, при които консумацията на ягоди предизвиква уртикария (копривна треска), изразяващa се с неприятен обрив и сърбеж. Свръхчувствителността спрямо чужди белтъчини (алергията), може да се намали значително, ако ежедневно на закуска се приема голямо количество мед.
Плодовете на ягодите са били използвани от човека още от древността. Апулей й е приписвал лечебни свойства. Праисторически находки от швейцарски жилища доказват, че още през ледниковия период ягодите са служели за храна. Едва ли би могло да се сметне за вероятно отглеждането на културни сортове ягоди през древността. Сигурно е обаче едно: че са били събирани диворастящи видове, които пускайки корени по сечища и горски поляни, по трънаци и ливади, по насипи и ридове, са се разпростра-нявали както в Европа, така и в Азия, Северна Африка и Америка.
Едва през втората половина на XIV-ти век, първи започнали да отглеж-дат ягоди французите. Тогава, колкото и учудващо да ни се струва това днес, ягодата е била отглеждана не само заради плодовете й, но и като декора-тивно растение заради красивите й и нежни цветове.
Днес градинската ягода е разпространена почти в цяла Европа, в обшир-ни райони на Азия, Америка, Австралия и Северна Африка.
У нас ягодата започва да се култивира в края на XX–ти век. Сега масово се отглежда по промишлен начин в много планински, полупланински и рав-нинни райони на страната. Ягодите са неизбежен спътник в градините на почти всички лични стопанства, във всеки двор и вилно място, където почвено-климатичните условия позволяват тяхното отглеждане.
Сортово разнообразие
Прието е, че в различните страни досега, са създадени около 5000 сорта ягоди. В България се изпитват 140 сорта. Държавната сортова комисия е утвърдила за разпространение само 11. От тях с най-добри качества са Сувенир, Покахонтас, Кембридж фаворит и за високите влажни места Зенга Зенгана.
*Зенга Зенгана – е западноверопейски сорт, който напоследък заема големи площи и е един от най-известните в Европа. У нас е внесен за първи път през 1960-та година.
Плодовете от първите две беритби са средно едри, но от следващите сил-но издребняват, особено ако времето е сухо и горещо. Те са интензивно червени, със заоблена конусовидна форма и без шийка, с трудно отделяща се чашка. Плодовото месо е червено, на по-дребните плодове без кухина, сравнително плътно, сладко-кисело, немного ароматично. Узряват почти едновременно с плодовете на сорта Мадам Муто, но обикновенно беритбе-ният им период е по-продължителен. Много подходящи са за преработване и замразяване.
*Сувенир – е белгисйки сорт, който е отглеждан масово във Франция и Италия. У нас е внесен за първи път през 1960-та година. Плодовете му са много едри, с шийка. Започват да растат няколко дни по-късно от сорта Мадам Муто и беритбеният им период е по-кратък. Плодовете от първите беритби по форма доста приличат на плодовете на сорта Мадам Муто, а от следващите беритби са предимно заобленоконусовидни, тъмновиненочер-вени и с гланц. Плодовото месо в по-голямата си част е наситено червено, с кухина, средно плътно, сладко-кисело, ароматично, с много добър и твърде специфичен вкус. Ягодите от този сорт са много подходящи за преработване и замразяване, но отстъпват малко на сорта Зенга Зенгана.
*Кембридж фаворит – е английски сорт, внесен в България през 1960-та година. Засега той се отглежда ограничено в почти всички европейски страни. Плодовете му са средно едри до едри, правилни, заобленокону-совидни и с малка шийка, светлочервени до червени. Плодовото месо е много плътно, равномерно обагрено и при повечето от плодовете без ку-хина, с добър до много добър вкус и силно изразен аромат. Плодовете са много подходяши, както за ядене, така и за преработване и замразяване.
*Покахонтас – е сравнително нов сорт, получен в САЩ. Той придобива голяма известност и заема все по-голяма площ, както в Америка, така и в Европа. У нас той е внесен през 1966-та година. Плодовете му са едри, заобленоконусовидни, светлочервени, имат гланц и шийка, плътни са, понасят добре транспортиране, имат сладко-кисел вкус и немного силен аромат. Добри са за преработване и особено за замразяване.
Химичен състав:
Той е твърде променлив по години и беритби и се влияе най-силно от метеорологичните условия и от прилаганата агротехника, особено от напояванвето. Плодовете от първите беритби обикновенно съдържат по-малко захари и ароматни вещества в сравнение с плодовете от по-късни-ните беритби.
Количеството на захарите в ягодовите плодове е от 4,80 до 10,36%. Най-много е фруктозата – от 1,88 до 4,28%, след това гликозата – от 0,88% до 3,99%, а най-малко захарозата – от 0,25 до 1,36 %.
Средната обща киселинност е от 0,51 до 1,24%. Количеството на отдел-ните киселини, които се съдържат в ягодите, е следното (в %):
лимонена 90, ябълчена 0,10, оксалова 0,10 – 60, и салицилова 0,28. Швед-ският ботаник К. Линей се е излекувал от подагра благодарение на сали-циловата киселина, намираща се в ягодите.
Ягодите могат да се приемат в голямо количество поради това, че не предизвикват тягосното чувство на пълен стомах, за което допринася малкото количество целулоза в тях – 0,52 – 1,04%. Минералният състав на ягодите е особено богат.
Минерални вещества (мг %)
| Калий | 26,9 – 77,8 | Желязо | 0,1 – 1,27 |
| Калций | 3,5 – 13,4 | Фосфор | 12,0 – 34,8 |
| Магнезий | 3,4 – 15,0 |
Високата биологична стойност на ягодите се дължи до голяма степен на разнообразното съдържание на витамини и преди всичко на витамин С. По съдържание на витамин С, ягодите са на второ място след касиса. Дневната нужда на витамин С може да се покрие, ако се изядат 200-250 гр. пресни ягоди.
Витамини (мг %)
| Каротин | 0,10 – 0,28 | Витамин РР | 0,1 – 1,27 |
| Витамин В1 | до 0,22 | Витамин С | 35 – 77,3 |
| Витамин В2 | до 0,3 | Витамин Е | 0,60 – 5,55 |
| Витамин В9 | 0,7 – 0,81 | Витамин Р | 2,70 – 68,0 |
Ягодите са богати и с пектинови вещества (0,69 – 1,48%).