Основни хранителни вещества

show_show_1485

Мазнини
Те са главен източник на енергия за човешкия организъм. При разграждането на 1гр мазнини се получават 9,3 килокалории. Освен това, те участват в изграждането на клетките и тъканите.

Мазнините се състоят от глицериди на наситените и ненаситените мастни киселини. Първите се намират в мазнините от животински произход(свинска мас, лой и др.) , а вторите – в мазнините от растителен произход.
От мазнините от животински произход особенно ценни са мазнините на млякото и млечните продукти. Те съдържат витамините А и D, усвояват се добре от организма и притежават приятен вкус. В останалите животински мазнини се съдържа много холестерол. Тъй като холестеролът подпомага появата на атеросклероза, когато количеството му в кръвта надвиши известни граници, животинските мазнини трябва да се избягват от възрастните хора. Те обаче трябва за преобладават в храната на младите хора.
Растителните мазнини не съдържат холестерол. Освен това, те не позволяват отлагането му в кръвоносните съдове.
В мазнините се съдържа и лецитин, например в кравето масло,  маргарина, слънчогледовото масло,  яйчения жълтък. Той регулира дейността на клетките в главния мозък и не позволява да се отлага холестерол в кръвоносните съдове. Дневният прием на мазнини трябва да е 90-100гр.
Въглехидрати
Те са важен енергиен източник за човешкия организъм, понеже бързо се разпадат и окисляват. Малка част от тях се складират в организма, във вид на гликоген(в черния дроб и мускулите), който при нужда се разгражда и преминава в кръвта. По този начин се регулира нивото на кръвната захар. Въглехидратите не се синтезират в организма и трябва да постъпват с храната. Съдържат се главно в продуктите от растителен произход, но се съдържат още и в млякото и черния дроб.
В организма въглехидратите постъпват под формата на:
Прости захари(глюкоза, фруктоза, галактоза) които бързо се всмукват.
Нишесте, което бавно се разгражда.
Целулоза, която почти не се усвоява от организма на човека, но повишава отделянето на стомашно-чревни сокове, засилва перисталтиката на червата и премахва запека, подпомага отделянето на холестерола чрез жлъчния сок.
Пектинови вещества. Имат свойства като целулозата. Унищожават образувалите се гнилостни продукти в червата и предотвратяват самоотравянето на организма. Предпазват от отравяне работещите в оловни производства. Внасят се в организма с плодовете и зеленчуците, както целулозата.
Високорафинирани въглехидрати – захар и захарни изделия. Когато са в излишък, бързо се превръщат в мазнини, затова трябва да се ограничават в храната на възрастните хора и на тези, които водят заседнал живот..
Тук спадат още и рафинираните бели брашна, нишестето и производните им.
Дневната нужда от въглехидрати е от 300 до 600гр, от които рафинирана захар най-много до 50гр.
При разграждането на 1гр въглехидрати в организма, се получават 4,1 килокалории.
Витамини
Витамините са жизнено необходими за човека, макар, че постъпват в организма му в твърде малки количества. До днес са известни над 20 различни витамина.
Витамините се разделят на две основни групи:
А. Водоразтворими. Към тях спадат витамините от групата В, витамин С(аскорбинова киселина) и витамин Р.
Б. Мастноразтворими. Към тях се отнасят витамините А,D, Е, К.
Витамините трябва редовно да се приемат с храната. Пълната липса на витамини води до болестно състояние, наречено авитаминоза, а частичната им липса причинява йиповитаминоза. Когато витамините се приемат в по-голямо количество, се получава хипервитаминоза.
Витамин В1. Намира се в бирената мая, триците, черния дроб, зелето, морковите, ряпата, лука, спанака, пшеничния зародиш, бадемите и др. Подпомага обмяната на въглехидратите в организма и дейността на нервната дистема.
Дневната нужда от витамин В1 е 2-5мг
При частична липса на витамин В1 се появяват раздразнителност, умора, отслабване на паметта, разсеяност, а при пълната му липса- възпаление на периферните нерви.