Против какво можем да използваме вишната

И до ден днешен не може да се определи от къде е прозилязла вишнaта. Според някои твърдения, нейната родина са Кавказ и Мала Азия, а най-вероятно е и да е Балканският полуостров. Според древногръдския философ Теофраст твърдения, че в Древна Гърция е имало диворастяща череша, а римският учен Плиний Стари определя за нейно родно място Македония заради „македонската храстоновидна вишнa”, растяща там.

3510_300

Предполага се, че кръстосването на черешата с вишнaта е станало в Македония.

Вишневите сортове са 300 на брой, а в България, те са 50. Вишната цъфти и узрява доста рано – цъфтежът ѝ е през април-май с множество бели цветове още преди появата на листата. Тъй като в този период тя е особено красива, в някои райони се отглежда и като декоративен вид.

Вишната е много светлолюбиво медоносно растение. Вишневият плод се използва широко в сладкарската и консервната промишленост за приготвяне на компоти, желета, конфитюри, ликьори, сладкиши и т.н.

Химичен състав:

Вишните са изключително богати на захари, органични киселини, минерални вещества и витамини, но са бедни на целулоза, белтъчини и мазнини. Тяхна специфична особеност е богатото им съдържание на киселини – 1,70% до 1,90% . Захарите са оит 0,8 до 10,61%. Преобладава гликозата и фрактозата, а захарозатае 0,8%. Това отличава вишните от кайсиите, прасковите, сливите и ябълките, при които захарозата е от 1,4% до 7,10%. Разликата между вишните и черешите е, че първите са по-горчиви, а вторите – по-сладки. По отношение на общия минерален състав, вишните не се отличават от черешите. В тях се намира и благоприятното за храненето на организма съотношение и в лесноусвоима форма. Главната част от минералните вещества са калиевите соли. Високо е и фосфорното съдържание. Относително добро е и развитието на калциевите и магнезиевите соли.

Лечебни свойства:

Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват и при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречнизаболявания и други.