Хмел (Humulus Lupulus L.)

69

Хмелът е многогодишно, увивно, двудомно растение. Стъблото му е тънко, кухо, грапаво, покрито с къси шипчета. С тях растението се прикрепя към околните дървета и предмети.

Листата му са срещуположни, едри, назъбени, с диаметър 5 мм, с 5 тичинки, събрани в метличести съцветия. Женските са събрани в жълтозелени класовидни съцветия, наподобяващи шишарки. По вътрешната повърхност на прицветните люспи се намират дребни етеричномаслени жлези. При узряване шишарката е дълга до 5 см. Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. Растението цъфти през май-октомври.

Хмелът се среща из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна. Култивира се широко на много места в Самоков, Ихтиман и Трънско.

Употребяеми части:
Използват се женските съцветия и жлезите.

Приложение:
• при нервна и полова възбуда, спазми в гладкомускулните органи,
• при възпаление на жлъчния мехур.
В българската народна медицина билката се използва при
жълтеница,
камъни в жлъчката,
неволно семетечение,
болезнена менструация,
главоболие,
безсъние,
стомашни болки,
възпаление на простатата и пикочния мехур,
глисти,
камъни в бъбреците и пикочния мехур.