Росен (Dictamnus Albus)

rosen

Росенът се среща сравнително рядко, главно по южните склонове на предпланините, в сухите, варовити и песъчливи почви. Образува по няколко стъбла с почти еднаква височина (90 см), които завършват с голям грозд от цветове с форма на разперена пеперуда.

Цветовете са бял, розов или червен. Те отделят голямо количество етерично масло, което така насища въздуха, че ако в горещ, слънчев ден се поднесе запалена клечка кибрит към растението, въздухът около него може да избухне в пламък и се отделя черен дим без при това растението да пострада. Цъфти през юни-юли.
Размножава се чрез семена, разделяне на храста и с резници. Растенията, отгледани от семена, цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста се прави през есента или рано напролет. На едно място може да расте 8-10 години.
Според народното поверие от росен самодивите вият венците си. Разпространен е обичаят ходене по росен, който се изпълнява срещу Спасовден. Болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитият росен. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир – дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Действие:
Действа пикочогонно, потогонно, противовъзпалително. Регулира нередовната менструация, действа благоприятно при възпаления на бъбречните легенчета, бързо премахва бялото течение.