Към съдържанието

Пасифлора

2 мин четене

7c1f2f97ef872e4c010b39b7013e309b

Пасифлора (в превод страстно цвете) представлява дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението получава името си от испанските мисионери, според които красотата на цветовете му, появяващи се от невзрачните наглед пъпки, можела да се сравни единствено с Христовото разпятие. Местното название на пасифлората, поне сред ацтеките, било змийски език (те го ползвали при ухапвания от змии).

В нашия регион пасифлората е все още слабо известна и застъпена като билка. Далеч по-популярни са плодовете й – под името маракуя, наподобяващи на форма едър, леко сбръчкан лимон.

Познати са над 200 вида пасифлора, като най-разпространени, поне в района на Амазония, са Passiflora edulis и Passiflora incarnata. Местното население там отдавна използва както извлек от самото растение (от цветовете и листата), така и плодовете му като тонизиращо и успокояващо средство.

Първият европеец, описал пасифлората, е испанския лекар Монардес в средата на 16 в. Растението било пренесено в Европа и там бързо набрало популярност най-вече под формата на успокояващ чай.

Приложение:
Билката се прилага при:
• безпокойство,
• безсъние,
• хистерия,
• високо кръвно,
• ускорен пулс,
• болки от различен характер (вкл. главоболие),
• мускулни и ставни проблеми,
• алкохолизъм,
• кашлица,
• астма,
• менопауза
• като афродизиак.