Лопен (Verbascum phlomoides L.)

016622229

Лопенът е двугодишно мъхесто-влакнесто тревисто растение. През първата година се образува само листната розетка, а през втората – право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последователни листа.
Стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи.

Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия.
Прицветниците са 1-1,5 см дълги. Чашката и венчето са дълбоко петделни.
Дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил. Тичинките са пет, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки.
Плодът е многосеменна кутийка.
Цъфти през юни-август.
Среща се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.

Лечебно действие и приложение:
Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.
• В народната медицина се употребява при заболявания на дихателната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др.
• Използва се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания.
• Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство – за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза.
• Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.