Иглика (Primula officinalis)

Primula-1024×768

Игликата е многогодишно тревисто растение с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета.

Повърхността на листата е набръчкана. Цветоносния стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта – от март до юни.
Действие:
Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително. Лечебният ефект се дължи на съдържащите се в растението сапонини, етерично масло, гликозиди и етери на салициловата киселина.

Приложение:
• корени: катари на горните дихателни пътища, при всички видове кашлица, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове,
• корени: възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра,
• листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини А и С,
• цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие.
Може да се ползва и при язва на дванадесетопръстника, хронична сърдечна недостатъчност, акне, ревматоиден артрит, остеоартроза, невроза, мигрена, заекване.
Цветът и листата на игликата се използват при задух, виене на свят, главоболие (употребява се цветът), безсъние, трудно уриниране, подагра, епилепсия, нервна слабост, треперене, апоплексия; сварени в мляко се препоръчват при копривна треска и спазмофилия (при малки деца).
Цялата билка се употребява още при сърдечна слабост, шипове, бъбречни възпаления.