Причини за наднорменото тегло
Телесно тегло, което е с 10-20% над нормалното, се счита за наднормено. Надхвърлянето на нормалното тегло с повече от 20% вече се разглежда като затлъстяване с различна степен в зависимост от конкретните особености на организма.
teglo1Днес повечето теории в тази сфера са склонни да приемат, че причините за наднорменото тегло са две основни групи от фактори – вътрешни (вродени предпоставки) и външни (култура на храненето).
Причина за наднорменото тегло може да бъде генетична предразположеност, която определя телосложението. Гените могат да определят количеството мастните клетки и интензивността на обмяната на веществата (метаболизма). Така че, ако някой от родителите е с наднормено тегло, има вероятност от 40% потомците му с времето също да натрупат излишни килограми; ако пък и двамата родители страдат от затлъстяване, вероятността се увеличава до 80%.
Ако обаче и двамата родители са със слабо телосложение, вероятността наследниците им да затлъстеят не надвишава 10%.
Сред съвременните учени-диетолози преобладава мнението, че количеството мазнини в даден човешки организъм е определено или програмирано биологично – затова и опитите на човека да тежи по-малко или повече от това, което „иска“ неговият организъм, са обречени на провал.
Също така се смята, че наднорменото тегло се дължи на вроден тип обмяна на веществата – забавена или ускорена. Хората с бавен метаболизъм са склонни към наднормено тегло, а с ускорен – към слаб тип телосложение.
Втората група фактори за наднорменото тегло са външните въздействия – липсата на стандарти и обща култура, особено култура на хранене, който определи общ и „храна“ на поведението на индивида.
В някои семейства почти целия живот се „върти“ около храната: родителите държат всичко да се изяжда „до дъно“ и хвалят децата си, че не оставят и трохичка от обилното ядене.
Съществува и друга крайност – безразлично отношение към храната. В такива семейства няма установен режим на хранене, никой не мисли за подбора на хранителни продукти според тяхната биологична стойност.
Неадекватното хранително поведение често се определя от липсата на организираност. Такъв човек се ръководи не толкова от вътрешните физически усещания (чувството на глад), колкото от собствените си реакции спрямо формата, цвета и достъпността на храната, или пък спрямо времето, за което му е програмирано хранене. Тази ситуация се усложнява и от факта, че в наше време храната е на разположение през целия ден – у дома, в учебните заведения, ресторантите и магазините за хранителни стоки. Човек може да яде поради стрес, скука, опасност, безпокойство или самота; някои хора възнаграждават сами себе си с храна за „добро поведение“. Обикновено родителите така са ги успокоявали или награждавали като деца – а това е формирало у тях съответна поведенческа програма, запазена за цял живот.
За такъв човек храненето може да представлява реакция и отговор на всички видове стрес. Но ако човек ги използва като предлог за лакомия, пред него изникват редица нови емоционални проблеми, свързани с преяждането. Образува се своеобразен порочен кръг: депресията предизвиква преяждане, а преяждането – депресия.
Влиянието на външните фактори върху човешкото хранително се усилва и от все по-масовата липса на физическа активност. В нашия век на автоматизация всичко може де се направи с „копче“. Натискаме бутон, за да включим и изключим телевизора, да се изкачим с асансьора, да отворим вратата на гаража. Ето защо, за съвременния човек е трудно да застави себе си да бъде физически активен. Но заседналият живот, съчетан с преяждане, води до затлъстяване.
Така че, нашето телесно тегло наистина зависи от две групи фактори: вътрешни (генетично програмирани) и външни (култура на храненето).
Но генетичната програма е само едно „предложение“ на организма – а нейната реализация зависи от външните условия, т.е. от това, как човек ще формира своето хранително поведение.
Тъй като функционирането на храносмилателната система, както и хранителното поведение се осъществяват в конкретните условия на житейския бит – а тези условия се определят от нивото на културата, то повишаването на хранителната култура трябва да се смята за приоритет в борбата с наднорменото тегло.