Епимедиум (Epimedium)

Epimedium x rubrum ‘Sweetheart’

Една от най-популярните китайски билки е епимедиум, известна по европейските ширини още като палава коза или разгонена коза.В традиционната медицина епимедиумът е утвърдил мястото си, но съвременната наука все още поставя много въпросителни към всичките му претендирани качества.

Епимедиум не е конкретно растение, а цял род цъфтящи растения, който включва над 50 различни вида. Повечете видове са разпространени в Китай и други държави от Източна Азия. Някои от видовете епимедиум са листопадни растения, а други са вечнозелени, но всички са многогодишни.

Отделните видове се различават по стъблото и цветовете, а и не всички съдържат активните съставки, на които се дължат потенциалните здравословни ползи на епимедиума. Счита се, че около 15 вида епимедиум могат да се използват за медицински цели.

Най-ценната част от растението са листата, тъй като именно там се съдържа активното вещество икариин. Икариинът е вид флавоноид и по-точно флавонол гликозид. Като вещество е дериват на растителния стерол кампферол. Икариинът са съдържа в повечето видове епимедиум, но се открива още и в някои видове берберин. Икариин не се съдържа в други видове храни или билки.

Други активни съставки в епимедиум са флавоноидите епимедин А, Б и C, кампферол, сагитазин А, Б и C, както и няколко вида лигнани. Концентрацията на кверцетин също е висока.

В наши дни са създадени множество хибридни видове на епимедиум. Някои хибриди са с цел култивиране, а други се използват за декоративни нужди. Днешният комерсиален епимедиум е изцяло хибриден и има съществени различия от натуралния вид, който се е използвал в традиционната китайска медицина. Някои от по-древните видове се използват масово в Япония, но с изцяло декоративна цел.

Първите легенди за действието на епимедиум като афродизиак се появяват още от древните китайски времена. Твърди се, че именно козари и овчари са забелязали повишената сексуална активност на рогатия добитък, когато се е хранил с див епимедиум. Оттогава епимедиумът се използва като сексуален стимулатор.

В традиционната медицина епимедиумът е бил популярно средство за подобряване на бъбречната функция, като се е използвал за подсилване на бъбреците и изхвърляне на излишните течности от тялото. Билката се е използвала още като средство за регулиране на честото уриниране, намаляване на мускулните спазми и болки в гърба.

Китайските лечители препоръчват да не се приема епимедиум при високи температури или когато тялото е подложено на силен физически стрес, заради дехидратиращите му свойства.

Доказани ползи :

Изследвания върху жени в менопауза стигат до извода, че комбинацията от епимедиум (60 мг икариин) и соеви изофлавони забавят драстично загубата на костна маса;
Десметиликаритин, който е метаболит на икариина, води до повишаване на естрогена при жени в менопауза. Твърди се още, че епимедиум повишава естрадиола и понижава холестерола, но някои други изследвания не установяват драстична промяна в нивата на естроген;
Епимедиум е научно доказано афродизиак, като положителният му ефект върху ерекцията се дължи на два механизма – стимулирането на биоактивния азотен оксид и потискането на ензима PDE5, като ефектът му е сходен с този на „Виагра“. Установено е, че ефективната доза за 68-килограмов мъж е 110 мг икариин дневно, като ежедневната употреба за продължителен период от време демонстрира по-силен ефект. Възможно е злоупотребата с по-висока доза да има обратен ефект;
Ин витро изследванията демонстрират силните антиоксидантни свойства на епимедиум. Те се дължат както на икариина, който притежава самостоятелна антиоксидантна активност и предпазва ДНК от оксидативния стрес, така и на други компоненти в епимедиум, какъвто е кверцетин;
Екстрактът от епимедиум притежава потенциални свойства за понижаване на високо кръвно налягане.