Хремата – тази неприятна „компания“

Хремата е едно от най-разпространените болестни неразположения при захладняване на времето. Но дори сезонът на простудите да е отминал, това не означава, че няма риск. Съществуват още алергична хрема, вазомоторна, при бременни жени. Да не говорим за детската хрема… Малките нослета реагират и на промяната във влажността на въздуха в помещение, и при поява на зъбки, както и на събития, които на пръв поглед нямат нищо общо с носа. С други думи, хремата ни придружава цял живот. Разбира се, тази компания не е от най-приятните: тя ни пречи да работим и общуваме пълноценно, лишава ни от външна привлекателност.

hrema

Защо съвременната медицина, която се е справила с много по-тежки заболявания, не е намерила оптимално средство против хремата и често се оказва безсилна пред течащия ни нос?

Хремата представлява промяна във веществата, образувани от лигавицата на носа при възпаляване. Самото възпаление може да бъде предизвикано от много причини: простуда, инфекция, промяна на хормоналния фон, въздействие на алергени и т. н.. Възпалението на лигавицата на носа се нарича с медицинския термин „ринит“ – именно това е названието на хремата в медицинските класификации и диагнози.

Промените в носната лигавица стават постепенно и зависят от причината, която ги е предизвикала. Например, при въздействие на студа върху носа, както и върху други периферни части на тялото (например, пръстите на ръцете и краката) се извършва редуване на стесняване и разширяване на малките кръвоносни съдове. Тези циклични промени целят да намалят загубата на топлина (при стесняване на съдовете), а от друга страна, да не допуснат съществено намаляване на доставките на хранителни вещества и кислород до клетките (периодичното разширяване на кръвоносните съдове позволява да се поддържат на необходимото ниво дишането и храненето на клетките). Резултат от такова „кръвоносно махало“ е рефлекторен оток на носната лигавица, което затруднява дишането през носа и нарушава работата на лигавичните жлези, като се появяват сухота и дразнения, изразени в сърбеж и кихане.

Ако носът е подложен и на атака от страна на вируси, които на фона на общото преохлаждане или отслабване на имунитета са започнали активно да се размножават в клетките, тогава на преден план излиза местният възпалителен отговор на това опасно нахлуване. Резултат от него е повишената проницаемост на кръвоносните съдове, както и преминаване на течната част на кръвта (плазмата) в околните тъкани – което предизвиква оток. Притокът на кръв към областта на възпалението спомага за активацията на жлезите, които произвеждат слуз. Появяват се обилни воднисти секрети – носът „тече“. Възможно е понижаване на чувствителността към различни миризми (отокът пречи на нормалната работа на обонятелните рецептори).

Много хора, разчитайки на известната фраза, че лекуваната хрема минава за една седмица – а нелекуваната – за 7 дни, предоставят на организма си самостоятелно да решава проблема с възстановяване на нормалното дишане. Но е полезно да се знае, че при силен имунитет и с навреме започнато лечение хремата може да бъде излекувана значително по-бързо – за 2-3 дни. В същото време, ако тя не бъде лекувана, собствените защитни сили на организма може да се окажат недостатъчно и проблемът да се удължи във времето, понякога дори до месец.

Ето защо лечението на хремата не бива да се пренебрегва. Обикновено то включва консумация на топли и горещи течности, антибиотици (под лекарски контрол), топли компреси в областта на носа и горещи инхалации, както и общите лекарства срещу простуда. Всички тези методи и средства може да бъдат използвани още при първите появи на хрема, за да направим тази неприятна компания колкото може по-краткотрайна.