Психологически причини за безплодие при жената

 Обикновено безплодие се нарича липсата на бременност при редовен полов живот без контрацепция в продължение на 1 година, ако възрастта на съпрузите не надхвърля 35 години; и в продължение на 6 месеца при по-висока от тази възрастова граница. Ако в такава ситуация пълните изследвания на двойката успеят да констатират причината – тогава диагнозата ще посочи ясни, физиологично или анатомично обусловени причини.

Но хората често бъркат нежеланието да се раждат деца (прословутото движение на Запада „чайлдфри“) с невъзможността за това. Ето защо темата за безплодието е твърде актуална.

безплодие

Също така са познати случаи на забременяване след вече поставена диагноза „безплодие“, без значение дали въз основа на медицински причини или психологически фактори. Известно е, че психотерапията е ефективна понякога при такава диагноза – затова и забременяването може да настъпи след психотерапевтични сеанси, независимо от неутешителната първа констатация.

Психогенното безплодие е предизвикано от психологически фактори като стрес, психотравма, несъзнателно нежелание за раждане на дете и т. н. Тази диагноза се поставя тогава, когато лекарите не успяват да открият медицински основание за липса на забременяване. По тази причина психолозите и психотерапевтите тук биха изиграли важна роля, успоредно с чисто медицинското лечение и диагностика (ако причините не са установени). В този случай психотерапията е в своя позната област – решаване на психосоматичен проблем, тоест, проекция върху тялото на неразрешени психологически конфликти.

Всяка болест бива натоварвана от хората с някакъв смисъл. Тя внася в живота им определени „корекции“, те се учат да живеят със заболяването си или да се „борят“ с него. Вариантите са много. Същината е в това, че при психогенното безплодие има обширно поле за работа както на съответните специалисти – но също така и най-вече на двамата партньори, които страдат от това.

Какви са главните психологически причини за безплодието?

Главната – това е засиленият, прекален, така наречен „хипер“-контрол по този повод, който контрол се съпровожда с тревоги и вълнения. Тоест, казано другояче: ако планирането на бременността предизвиква безпокойство и страх, независимо дали по повод това, че ще се случи или пък напротив – че не може да се забременее, то забременяване почти със сигурност няма да настъпи. Понеже за тази цел е необходима спокойна и уравновесена атмосфера, чувство за комфорт и стабилност. Твърде важен момент е и обстоятелството, че ако жената изпитва хронично чувство за дискомфорт, несигурност, по-ясна или смътна заплаха за балансираността на битието си, в такова състояние ще й бъде трудно да забременее.

С други думи: за да се родят деца, двойката партньори трябва да живее в повече или по-малко стабилна житейска ситуация. В противен случай ще изпитва трудностите, стресовете и неприятностите на психогенното безплодие.