Психологическата кухня

Понякога психологът – независимо дали професионален медик или народен лечител, прилича на добър готвач, който предлага подходящи рецепти за обработване на мислите на пациента, като им добави и от своите насочващи разсъждения-подправки. Не е маловажно и това, че психологът знае кога и как да разбърка цялата тази мисловна смес, през какви различни процедури да я прекара, за да може накрая да се получи резултат с необходимия вкус и форма.

Обикновено тези „подправки“, придаващи на мислите търсените качества, са въпросите, които психологът задава на своя пациент, клиент или просто посетител.

психологИма посетители, които идват при психолога просто, за да оставят мислите си да отлежават в тишина – по час, час и половина. А в края на мълчанието, когато психологът почувства, че отлежаването е достатъчно, той добавя няколко изречения. Тогава посетителят започва да „ври“ усилено, сега вече с облаци от думи, които представляват освободената му психическа енергия, натрупана и подгрята под капака на досегашното мълчание. Тук аналогията с тенджерата под налягане се натрапва от само себе си.

Но има и такива посетители, които могат час-два да говорят, да се „варят“, без да млъкнат – обаче ползата от това не е голяма. Докато психологът не подлюти такова словесно ястие с конкретен въпрос, нерядко чувствителен и болезнен, който може да докара пациента до сълзи или пък внезапно пречистващо мълчание, ползата от многото изговорени думи не е съществена.

Ако продължим аналогията с кухнята, то крайният резултат обикновено бива сервиран на близките на пациента. И щом те са доволни от „супата“, която психологът им е сготвил под формата на обновеното съзнание на техния роднина или приятел – значи, готвачът се е оказал майстор. Тогава може облекчено и със задоволство да се каже, че психологическата терапия или, както на Запад е известна – психоанализът, е протекла успешно.

Разбира се, всичко това са само художествени метафори – но отговорният психолог трябва да се отнася по някакъв подобен начин към своята дейност. Да не говорим, че едно „прегоряло ястие“ може да сложи завинаги кръст на собствения му авторитет и да съсипе човешки живот.

Защото и самият психолог трябва да притежава свободни психически обеми в своето съзнание, в които да осмисля, обработва, обсъжда и анализира сам със себе си проблемите на своите пациенти и клиенти. Ако продължим аналогията с кухнята – да разполага с различни подходящи съдове, тенджери, тигани, тавички и т. н., които да отговарят на „продуктите“, които му поднасят неговите посетители. На професионален език това се нарича „екзистенциален обем“, който може да бъде с различен размер при различните психолози. Тоест, колкото повече свободен личен психологически обем притежава психологът или, по-простичко казано, колкото по-разтоварен се чувства – толкова по-задълбочено той може да вникне в проблемите на пациентите си. Екзистенциалният обем свършва там, където психологът започва да съчувства и да съпреживява. Ако това се случи, ползата се срива до нула – не ще успее да помогне на пациента си, а и ще натовари самия себе си така, че вече не може да бъде пълноценен специалист с другите си посетители.

Това може да бъде обяснено и чрез обикновен житейски пример от социалното общуване. Да речем, срещнете познат или приятел, който започне да ви се оплаква – а вие усещате, че не само не можете да му помогнете, но и сами започвате да се тревожите и да се чувствате неприятно. Това означава, че вашият екзистенциален обем е запълнен и вече търсите как да прекратите разговора.

Така е и в психологическата кухня – там също трябва да внимавате да не се опарите.