Волски език ( Asplenium scolopendrium )

132

Волският език (известен и с по-старите си класификации – Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm.) е тревисто многогодишно растение. Той е един от най-разпространените в България видове от отдел Папратови.
Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-60 см. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 см. Дръжката е къса, спорите са наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8-18 мм.

Разпространение:
Волският език расте по влажни сенчести скалисти места главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс докъм 1400 м надморска височина.

Употребяема част:
Използуват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii), които се събират през лятото.

Химичен състав:
Съдържа дъбилни и слузни вещества, свободни аминокиселини – аспарагинова, глутаминова и др.

Приложение:
Волският език се препоръчва при
• бронхити,
• трахеити,
• цистопиелити,
• застойни явления,
• болести на далака,
• холецистопатии,
• хроничен нефрит.
• Листата имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата и болката.
• Имат известно кръвоспиращо и противовъзпалително действие.
• Може да се прилага и при кашлица, дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.