Вечнозелен кипарис (Cupressus sempervirens Cupressaceae)

88

Вечнозеленият кипарис е вечнозелено дърво, типично за средиземноморските страни. Има червеникавосива кора и малки, люсповидни листа, които се препокриват и обхващат целите клонки. Женските шишарки са сферични, съставени от кръгли люспи, в пазвите на които са разположени семената.

В Древността (Египет, Рим) дървото е посветено на боговете на смъртта и подземния свят (и днес често се засажда в гробищата).

Употребяеми части:
Женски шишарки, листа и клонки
• Шишарките се събират, докато са още зелени, и се употребяват за приготвянето на запарки, прахове или екстракти, за капсули и таблетки.
• Етеричното масло, често използвано в ароматерапията, освен от шишарките, може да се дестилира и от листата и клонките.

Химичен състав:
Шишарките на вечнозеления кипарис съдържат главно димерни проантоцианидини, които имат заздравяващо действие върху вените и подобряват кръвообращението, особено на дланите и ходилата. Съдържат и танини, малко количество етерично масло и дитерпенови киселини.

Приложение:
• Най-често се предписва при хемороиди и разширени вени.
• Вечнозеленият кипарис има антисептични, успокояващи и диуретични свойства, както и спазмолитично действие, което обяснява използването му при кашлица.
• Ароматерапевтите препоръчват етеричното масло за масаж или за добавка към ваната – за облекчаване на болките при уморени крака, както и срещу неприятна миризма и прекомерно изпотяване на ходилата.