Шипка

624-300-shipka-shipki

Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя пред-ставлява многогодишен, бодлив, силно разклоненхраст със стъбла, достигащи 1 до 5 метра дължина. Шипката цъфти през месец май  до юли; цветовете й са бледорозови до бели с диаметър 4 – 6 cм. и е с по 5 венчелистчета. Шипките узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1 – 2 cм, месести, пълни с множество космати семена.

Разпространение:

Шипката расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 метра надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка.

Химичен състав:

Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин C, каротин (провитамин A), ликопен, пектин, вит. B1 и B2, както и от витамините PP, K. По съдържанието си на витамин C шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600 мг (на 100 грама плод) витамин C, според някои източници – до 2 грама(при определени сортове). В семената се съдържа витамин E. Високо е съдържанието на минерални соли – най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.

Приложение:

Предците ни са смятали, че шипката притежава добра магия. Приписвали ѝ чудодейна сила, способна да възроди пламъка на чувствата. Според астролозите шипката е под доминацията на Луната. Шипката често се споменава в традиционните народностни представи и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се свързва с природните качества на шипката – здраво, жилаво плодно растение, чиито бодли могат да предпазват.

Повечето от билкарите я наричат „Царицата на билките“. Това се дължи на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог. Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци.

Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодо-вете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.

Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народ-ната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти. В Тибет- при неврастении, артеро-склероза, бъбречни заболявания. В Русия- при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.

В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

    Шипката често се споменава в традиционните народностни пред-

стави и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се  свързва  с  природните  свойства (качества)   на  шипката   –  здраво, жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да предпазват. За прът на сватбеното   знаме   в    Родопите деверът и зълвата отсичат шипко-ва пръчка.  За направата на сватбените венци  се   използва   символно сурова шипкова пръчка. В Пиринско не простират пелените на новоро-деното върху шипка, заради поверието,   че   там се   крият  самодиви, тъй като под тях самодивите слагали своята трапеза. Ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, за да умилостивят самодивите.

Начин на употреба:

Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.

Мармалад

Изчистват се 5 кг. шипки от дръжките и черния цвят. Разрязват се на две и се премахват семките. Слагат се да заврат с 4 литра вода, след което се прецеждат през гевгир и сито, за да се премахнат всички люспи. Сместа се оставя да ври около 3 часа с прибавена захар (по избор). Разбърква се периодично, за да не загори. Мармаладът е готов, когато прави път след лъжицата, когато се бърка.

От 5 кг. шипки се получават приблизително 2 кг. мармалад.

Чай

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250 мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

Шипково вино

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4 л. хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша(примерно отворена дамаджана)! Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

Видове:

Познати са 3 вида шипки^:

• Обикновената шипка (Rosa canina)
• Азиатска шипка(Rosa Rigosa)
• Остролистно-назъбена роза(Rosa cinnamomea).

Азиатска шипка (Rosa Rigosa) е вид диворастяща роза. Произхожда от Източна Азия, в североизточен Китай,Япония, Корея и Югоизточен Сибир, където расте по бреговете, често върху пясъчни дюни. Не трябва да се бърка с Rosa Multiflora, независимо, че и двата вида са известни под името „японска роза“.

Описание:

Азиатската шипка е гъст храст на височина 1-1,5 m и стъбла гъсто покрити с множество ситни бодли с дължина 3 – 10 мм. листата са дълги 8- 15 cм., перести с 5-9 листчета (най-често 7), всяко от които дълго 3-4 cm. Цветовете са ароматни, с размер 6-9 cм., от розови до бели на цвят. Цъфти на пролет. Плодовете узряват към края на юли, когато придобиват оранже-во-червен цвят и наподобяват дребни домати. Берат се няколко пъти до края на октомври.

Отглеждане:

Азиатската шипка е широко използвана като декоративно растение.

 

 

Остролистно-назъбена роза (Rosa cinnamomea) е вид храстовидна листопадна диворастяща роза.

Името cinnamomea (в превод канела) дължи на канеления си аромат^.

Разпространение:

Произхожда от горите на Европа и Сибир. Среща се в южните зони на европейските страни и в Югозападна Азия. В България няма широко разпространение.

Описание:

Остролистно-назъбената роза е храст достигащ 2 метра. Стъблата имат червеникава кора. Шиповете са прави или слабо извити, нарядко разпо-ложени. Цветовете са светлорозови до розовочервени. Чашелистчетата са целокрайни, с листовидно разширение на върха. След прецъфтяване не опадват, а остават изправени при зрелите плодове. Плодовете са червени и голи.

Употреба:

Остролистно-назъбената роза е заради декоративните ѝ качества и плодо-вете, които намират приложение в хранително-вкусовата промишленост и медицината (поливитаминни препарати). Добива ядливи плодове (шипки), богати на витамин C, които се ползват в медицината и за шипков сироп.

Сорт Вебецина 115

От остролистно-назъбената роза в България е селекциониран сорта Вебецина 115. Подходящи условия за него са надморска височина от 500 до 1000 метра, на по-хладен и влажен въздух. Представлява компактен храст без бодли. Подходящ е за механизирано отглеждане. Плодовете зреят от 15 август до края на септември. Те са едри, тъмночервени, с много високо съдържание на витамин С. Вебецина 115 позволява извличането на значителни приходи от по-слабо продуктивни терени.