Блян (Hyoscyamus niger L.)

4eren-blyan_

Блянът е многогодишно, лепкаво и тревисто растение с лоша миризма и меко окосмено, разклонено стъбло, достигащо до 80 см височина. Листата му са пересто нарязани, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли.
Среща се най-вече по беренливите места и край пътищата, из цяла България.

Употребяема част:
Листата са използваемата част на двегодишните растения, събрани по време на цъфтежа (юни-септември). Откъснатите листа се нареждат на открито и проветриво, сенчесто място – на тънки пластове, защото в противен случай бързо се запарват и при сушенето почерняват. Изсушените листа придобиват сивозелен цвят, със слабо упойващ аромат и лек горчив вкус. Съхраняват се на сухо и проветриво място.
След допир с блян (бране, сушене) ръцете трябва непременно да се измият обилно!

Химичен състав:
Блянът съдържа гликозидите хиосцерин и хиосцирозин, хиосципикрин; алкалоидите хиосциамин, атропин, скополамин; восъкообразно вещество, смолисто вещество и др. Семената съдържат още мазнини и ненаситени киселини.

Лечебно действие и приложение:
Блянът има благоприятно действие при болки и спазми; значително намалява на секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези.
В българската народна медицина се употребява при
• стомашни и чревни болки,
• главоболие,
• безсъние,
• магарешка кашлица,
• възбуденост у атеросклеротици и алкохолици,
• менингит,
• ревматизъм,
• старческо треперене,
• невралгии,
• парализи (нервни и мозъчни) и др.
• Външно приложение: за жабурене при зъбобол. Листата накиснати в силна ракия в съотношение 1:10 се използват за разтривка при невралгия, ревматизъм и подагра. За тази цел може да се прилага и налагане с пресни зелени листа от блян, сварени заедно със зелеви листа в съотношение 1:1.
• Изсушените листа на бляна във вид на цигари се пушат против пъпки по венците, а комбирани със сухи листа от татул, лудо биле и маточина – при задух с астматичен или възпалителен произход.