Айважива (Alcanna tinctoria)

Credit: Photo by Vito Buono – Bari

Айважива /Alkanna/ е род покритосеменни растения от семейство Грапаволистни /Boraginaceae/. Родът включва около 50 вида, разпространени главно в Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. Те се отличават с петделна чашка. Венчето им е с правилно, фуниевидна форма. Тичинките са прикрепени по средата на тръбицата, с къси дръжки. Орехчетата са извити. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци.

Видове айважива

В България вирее синята айважива /Alkanna tinctoria/. Тя представлява тревисто и многогодишно растение. Коренът ѝ е дебел, твърд, вретеновиден, проникващ дълбоко в почвата, с няколко главести коренища в горната си част. От коренищата излизат множество, до 40 см. дълги, приповдигащи се или изправени, сивоокосмени стъбла.

Листата на синята айважива са продълговати, почти линейни, целокрайни, също сивоокосмени. Цветовете на растението са сини, разположени по върховете на стъблата в плътни съцветия. Този вид цъфти от март до юни. Той е разпространен в Европа, Близкия Изток, Средиземноморието. Синята айважива вирее по сухи, каменливи на припек места. В България се среща в Елховско, Харманлийско, Свиленградско и Струмската долина.

Стрибърниева айважива /Alkanna stribrnyi Velen./ е балкански ендемит. Тя представлява растение само с прости власинки. Стъблото на този вид е без розетка от листа в основата, венчето отвън е с равномерни, къси, прости власинки. Разперената част на венчето с диаметър 8 – 11 мм – при близките видове диаметъра е между 5 и 9 мм. Височина на растението е 5 – 20 см. Цъфти април – май. В България се среща в Славянка, Южен Пирин, Средните Родопи и Тракийската низина.

Стоянова айважива /Alkanna stojanovii/ е български ендемит. Тя представлява многогодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата са с листна розетка и достигат до 25–30 см височина. Листата са линейноланцетни до линейноелиптични, в основата са стеснени в дръжка, заострени на върха. Съцветията на стоявановата айважива са жлезистовлакнести, удължени, рехави.

Прицветниците са линейноланцетни, на върха заострени, равни на чашката или по-дълги. Цветовете са гъсто разположени, почти приседнали. Чашката при цвета е дълга 6–7 мм, а при плода 10–11 мм. Венчето е светложълто, в сухо състояние гълъбово. Венечната тръбица е по-дълга от чашката, разширената част е звънчевидна, 6–7 мм в диаметър.

Плодът на айваживата се състои от 4 сухи орехчета, всяко 2 – 2.5 мм в диаметър, гъсто брадавичесто. Опрашва се от насекоми. Стояновата айважива се размножава със семена. Тя се среща по сухи, каменисти, варовити места върху рендзинова почва в равнините и предпланините. Популациите са с малка площ и плътност.

Друг български ендемит е йордановата айважива /Alkanna jordanovii/. Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблата на на тази айважива достигат 10–30 см дължина, те са тънки, стелещи се до възходящи. Приосновните листа са линейноланцетни, а стъбловите – приседнали. Съцветията са връхни, гъсти, с малък брой жълти цветове. Плодът е мрежовиднобрадавичесто орехче. Йордановата айважива също се опрашва от насекоми и се размножава със семена. Тя вирее по сухи припечни места с тънка канелено – горска почва и чест излаз на варовита скална основа.
Състав на айважива

Айваживата съдържа червени пигменти, танини, дъбилни вещества, смоли, минерални вещества и др.