Да ядем ли месо
Има хора, които са станали вегетарианци и не ядат месо поради религиозни съображения. Други отказватот месо, за да подобрят здравето си. Около 10% от хората по света са вегетарианци. И както виждаме – живеят, не умират от глад, mesoчувстват се добре.
Много велики мъже са били вегетарианци. Например, Питагор, Сократ, Нютон, Айнщайн, Толстой и др.
Както виждаме, още в древни времена хората са осъзнали, че яденето на животински продукти и особено на месо не е полезно за човешкия организъм.
Широко е разпространен митът за някакви незаменими аминокиселини, които се срещат само в месото. Проучванията обаче показват, че когато тези аминокиселини не навлизат в организма отвън чрез месото, чревната микрофлора сама започва да ги образува. Единственото, което трябва да се направи, е да се изтърпи периодът между прекратяването на консумацията на месо и момента, когато те ще започнат да се синтезират в червата. Това може да бъде придружено от не много приятни симптоми – например, разядена кожа в ъглите на устата и напукана кожа на пръстите. По-малко проблематично този интервал може да се прекара, ако се консумират продукти с високо съдържание на витамини от групата В (бирена мая, ябълков оцет, цветен прашец и т.н.).
Месото съдържа много малко въглехидрати, витамини и минерали. След топлинна обработка механизмът на самосмилането им се разрушава. Този продукт се превръща в безжизнен набор от протеини, мазнини и въглехидрати. Ето защо, за да го смели, организмът изразходва доста усилия, при това от своите собствени резерви на витамини и минерали.
Ако имаме предвид и с какво хранят животните днес, тогава няма смисъл въобще да се надяваме на добро качество на месото. Към всичко това се добавя стресът, който преживява животното преди клането.
Животинските белтъчини,попадайки първо в стомаха, а после и в червата, се трансформират в пектини. Когато се озоват в кръвта, те се разделят на две части: безазотна и азотосъдържаща.
Азотосъдържащата част на протеините е напълно безполезна и не снабдява организма с енергия. Тя се разлага при естественото образуване на топлина на уринообразуващи вещества и се извежда от организма.
Втората част – безазотната, дава на организма 52-56% от продуктивната му енергия. Тази безазотна част са въглехидратите, които се съдържат в белтъчините!
И се оказва, че организмът изразходва много време (3-5 часа) за преработката на белтъчините с цел в крайна сметка да се получат въглехидрати – които и без това се съдържат в плодовете и зеленчуците в много по-смилаема форма.
И това не е всичко.
Когато се яде месо, организмът се трови с голямо количество вредни вещества:
– уринообразуващи вещества – отделят се в кръвта при усвояването на белтъчините. От тези отрови умират клетки. Ето защо, за деца до 7-8 години месо, месни продукти и яйца не са препоръчителни. Детският организъм е все още слаб и не може да неутрализира токсините, получени от смилането на месни продукти. В резултат на това децата често се разболяват;
– екстрактивните вещества в месото влияят неблагоприятно върху нервната система, а техните соли – върху сърдечно-съдовата система. Поради тази причина сред хората, които предпочитат месни продукти, се срещат много по-често заболявания като неврастения, сексуални разстройства, дегенерация на кръвоносните съдове, сърдечни заболявания и анемии, преждевременно стареене;
– в мъртвите, гниещи тъкани на месните храни се съдържат големи количества гнилостни отрови и токсични протеинови съединения. Най-много такива се намират в дивеча, стридите, рибата, отлежалите сирена.
Така, че всеки сам за себе си може да прецени дали да консумира месо, колко често и в какви количества!