Артишок- „непознатият” зеленчук

Артишока има вкус на праз лук и целина и напоследък често се среща по щандовете на хранителните магазини. Стъблото на артишока достига до 1 метър височина. Този зеленчук може да бъде открит през цялата година в търговската мрежа. artishok-2Пиковият му момент е от март до май. Родина на екзотичния зеленчук е Средизеноморието, но се радва на огромна популярност в Америка (Калифорния). Като лечебно растение е бил известен на древните народи. Древните гърци го използвали като хранителна добавка. Популярни са над десет вида артишок с различна форма и цвят на листата.

Китайски аретишок- отглежда се в Древния Изток и в Европа. На малки грудки и е необходимо да се бланшира, преди да се отстрани твърдата му част.

Френски артишок- той произлиза от Северна Африка но се отглежда в Европа и Америка;

Този зеленчук е един от незаменимите в диетичната кухня. Богат е на баластни вещества, калций, фосфор, магнезий и желязо. В състава на артишока се открива и инулин, въглехидрат, който предизвиква подуване. Зеленчука е изключително богат на цинарин. Високото съдържание на цинарин променя вкуса на храната и напитките, но пък той се съчетава изключително добре с продукти със силен и специфичен вкус като например- лимон, портокал, малини и други. Благодарение на широкото си действие върху организма на човека артишока се използва като профилактично средство в терапията срещу диабет, подагра, целулит.

Ястията в които има този зеленчук са полезни за хора с повишена киселинност на жлъчния сок, тъй като съдържат значително количество соли на калия и натрия. Свежият артишок е нетраен зеленчук необходимо е да се съхранява в хладилник,поставен в торбичка. Дръжките му не се режат, а се чупят. За предпочитане е артишока да се консумира сварен на пара понеже се запзват всички хранителни вещества. Прясната сърцевина на артишока може да бъде добавена в салата, нарязана на тънки ленти.