Синдром на хронична умора
Понякога бъркат хроничната с обичайната умора, която е характерна за човека след натоварен ден. Но обикновеното уморяване е просто естествена реакция на организма – и то отминава след добър и пълноценен на сън.
umoraКакво обаче характеризира синдрома на хронична умора? Какви са причините и как да се борим срещу него?
Тази патология представлява ярко изразена, изтощаваща организма умора, която не изчезва след почивка. Синдромът на хронична умора не позволява на човек да живее пълноценно.
Рискови фактори за развитието на патологията са главно и преди всичко неблагоприятните условия на живот – екологични, хигиенни, битови, обществената и социална среда.
Синдром на хронична умора се появява след отслабването на имунната и нервно-психическа защита на организма. Причини може да бъдат замърсен въздух, вредни излъчвания (от близки радио- и телевизионни центрове, клетки на мобилни телефонни мрежи, радиация от компютъра). Честите и продължителни стресове за много хора са част от обичайните условия на труд, което постепенно ерозира психиката им.
Липсата на физическа активност, тоест, заседналият начин на живот, допълнително усложнява ситуацията. Ако пък и човек няма интереси извън работата си, това стяга психиката му в рамки, които я натоварват с еднообразни и монотонни емоции.
Синдромът на хроничната умора, както сочи статистиката, влияе най-вече върху хората в трудоспособна възраст. Това са пациенти от 28 до 45 години. Двойно повече от мъжете са изложени на риск жените, защото при тях емоциите и внушенията са по-силни. Рисковата група включва твърде голяма част журналисти, бизнесмени, мениджъри.
Сред главните признаци на синдрома на хроничната умора са изтощителна слабост и рязък спад на работоспособността. Те се появяват внезапно. При това чувството на умора у човека се разраства, почивката не му носи облекчение. На пръв поглед той не страда от никакви болести, и няма никакви физиологични причини, които да причиняват подобно състояние. Но се уморява силно дори след кратки физически натоварвания. Той чувства слабост в мускулите, температурата му може да се задържи на 37 градуса по Целзий. Някои хора със синдром на хронична умора са прекалено сънливи, други пък, напротив – страдат от безсъние.
Друга особеност на синдрома на хроничната умора е главоболието. Болките в главата може да са мигриращи във времето, чести, но с различни интервали. Понякога човек просто нищо не иска и няма никакви желания – самият той често смята, че страда от депресия. Влошават се паметта, способността за концентрация и да се мисли логично.
Диагностицирането на хроничната умора е трудно, защото тя се маскира като други заболявания. Често тази патология се бърка с психическо разстройство.
Основният диагностичен симптом е чувството на умора, което трае около шест месеца и се появява на фона на добро здраве.
Лечението на синдрома на хроничната умора изисква интегриран, комплексен подход. На пациента се предлагат солни и терпентинови вани, които позволяват да се нормализира кръвообращението, извеждат млечната киселина, която предизвиква спазми и болки, отпускат и удължават мускулните влакна, като понижават тонуса им. В комбинация с ваните е възможно предписването на хомеопатични лекарства, за да спомогне за коригиране на състоянието на имунната система.
Хранителната терапия също е компонент от комплексното лечение.
Дихателните упражнения при синдром на хроничната умора позволяват по-активно да се доставя кислород към клетките на мозъка и забавят образуването на свободни радикали. Понякога се прилага високочестотна терапия, за да се унищожат паразитите в организма – вируси, гъбички, бактерии.
Също така се използва биорезонансна терапия. Тя се фокусира върху коригиране на енергийното състояние.
Индукционната терапия позволява да се възстановят нормалните мозъчни ритми, което допринася за регулиране на невроендокринната система.
Трябва да се отбележи, че лечението на това състояние винаги е продължително. Ето защо е много важно да съзнаваме, че е невъзможно да се постигнат резултати за 1-2 седмици.
Синдромът на хроничната умора непременно трябва да се лекува. В противен случай може да доведе до сериозни нервно-психични заболявания.
Но най-доброто и най-ефективно лечение е профилактиката. Затова се грижете за себе си, повече и по-качествено почивайте, редовно контролирайте теглото, храненето и настроението си!