Жълт смил

Жълтия смил, наричан още безсмъртниче, каменно цвете, сухо цвете или неувяхка, е многодишно влакнесто тревисто растение. Неговите стъбла са прави или възходящи, на височина достигат до 30 см, като имат разклонение само при smilсъцветията. Листата са заострени, с дължина 2-6 см.
Каменното цвете цъфти през периода юни – септември, с тръбести, оранжеви цветчета
Можем да открием жълтия смил в земите от Източна Франция до Дания както и по планинските пасища на Узбекистан. Още един от домовете на това растение е Далматинското крайбрежие в Хърватия, където местните жители го продават през летния сезон.

Химичният състав на жълтия смил е богат на флавоноиди от различен тип – флавоноли, флавони, флаванони и халкони. Билката съдържа танини, горчиви вещества, етерично масло, както и антоцианови багрила и прочее.
В употребяемата част на растението попадат неговите цветни кошнички.
Тези части на растението се събират, когато започне неговия цъфтеж. Събраното се пречиства от примеси и се излага на слънце докато не се изксуши. За по-добри резултати, много хора поставят билката да се изсуши в сушилня при 45 градуса.

Изсушените цветчета на жълтия смил намират приложение в множество разнообразни чайове и запарки. Най-популярната сред тях се приготвя от една супена лъжица билка, накисната за един час в половин литър вряща вода. След което се пие по една чашка за кафе преди ядене.

На пазара също можете да откриете и готови препарати, в чиито състав участват активните вещества на билката. Те не са с висока токсичност, но честата и продължителна употреба може да доведе до жлъчен застой в черния дроб, до смущения в храносмилането, както и до появата на запек.

Жълтия смил намира доста широко приложение в медицината. Той действа лъчегонно, пикочогонно и повишава апетита.
Цветовете на каменното растение се препоръчват при заболявания на черния дроб, жлъчните пътища и отделителната система.

Ето и за какво се предписва от лекарите най-често жълтия смил:
smil1- възпаление на жлъчните пътища с жълтеница
– камъни и песъчинки в жлъчния мехур
– възпаление на бъбреците и пикочния мехур
– смущения при уринирането
– отоци
– ревматизъм
– невралгия
– импотентност
– ишиас
– ниско кръвно налягане
– кожни болести и др.

Има доказателства за това, че екстракта от цветовете на жълтия смил действа като диуритик, стимулира секрецията на жлъчката, повишава дейността на жлъчния мехур и др. Често, на болните от жълтеница им се дава отврата от жълт смил като средство против гадене и повръщане, като води до облекчаване на болките, изхвърляне на задържаните газове и намаляване на жълтото оцветяване по кожата и лигавиците.