Пащърнак

Пащърнакът се отглежда култивирано в Европа още от Средновековието.

Според гръцката митология, той бил любим зеленчук на олимпийските богове. В Древния Рим императорите го харесвали pashturnak1заради пикантния му вкус, а обикновените хора използвали терапевтичните му свойства: против болки, при ухапване от змия и стомашни заболявания.

Според легендата, римските крави обожавали пащърнак и удвоявали млеконадоя благодарение на него.

В диво състояние пащърнак все още се среща по Средиземноморието и в Централна Европа.

В градините го отглеждат както магданоза. Използва се като пикантна подправка за гарнитура и при консервиране. Консумират го още варен, пресен и задушен. Той придава на супата вкус на гъби. От сухите му корени произвеждат заместители на кафето.

Пащърнакът е последният корнеплод, който градинарите прибират в късната есен. Когато се прави това, леко се изтръсква от пръстта, а листата се отрязват плътно до корнеплода. Ако имате чувствителна кожа, използвайте ръкавици – от етеричните масла на пащърнака може да получите обрив и сърбеж.

Традиционният народен начин на съхраняване на пащърнак, както на моркови, цвекло и други корнеплоди, е в мазето, заровен във влажен пясък. Младите зелени листа се измиват и изсушават във фурна на отворена вратичка, или на проветрива сянка. Сушените листа се използват като подправка, при това витаминна, към предястия и основни блюда.

Почистеният и нарязан на парчета пащърнак може да се съхранява във фризер, предварително разпределен по 100-150 грама в найлонови торбички.

За да се изсуши, корнеплодът трябва да се настърже на едро ренде, после се нанася на  тънък слой върху тепсия и се суши във фурна с отворена вратичка, като се разбърква от време на време. След като се подсуши добре, се изважда от фурната и процесът приключва чрез досушаване в стаята.

В народната медицина пащърнакът се цени заради способността му да възбужда апетита и да подобрява храносмилането, особено при заболявания на стомаха, придружени от колики. За апетит, както и при обща загуба на сила в период на възстановяване от заболявания, които значително изтощават организма, се препоръчва да се пие 4 пъти на ден преди хранене 1/4 чаша настойка (със захар, мед) от 2 супени лъжици наситнени корени в чаша вряла вода.

Често пащърнакът се използва като диуретик, спазмолитично и болкоуспокояващо средство при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, водянка, както и за лечение на някои гинекологични заболявания.pashturnak

Лечебната ценност на пащърнака се състои в способността му да смекчава кашлица при простуда и да улеснява отделянето на храчки. В такива случаи, се приготвя отвара от 1 чаена лъжичка наситнени корени в 1 чаша вода (варят се в продължение на 15 минути) – която се пие по 1 супена лъжица 4-6 пъти на ден. Употребява се същата доза отвара от наситнени листа (1-1.5 чаена лъжичка листа на 1 чаша вода) или стрити семена (1/2 чаена лъжичка семена на 2 чаши вода).

При бране на пащърнак се изисква внимание. Контакт на влажна кожа с листа на растението може да доведе до възпаление в засегнатите участъци. Поражения по кожата се наблюдават само под въздействие на слънчева светлина, обикновено при блондини.

Корнеплодите на пащърнака се отличават от тези на магданоза с по-големия си размер, жълтобелия си цвят, а от тези на всички други кореноплодни растения – с по-голямата си студоустойчивост.