Олеандър (зокум)

Олеандърът, познат ни още като зокум, е вечнозелен растение, което принадлежи към семейство Тойнови. Представлява храст, чиито листа са с тъмнозелен цвят, тесни и дълги.

oleandurЦветовете му обикновено са тъмно-малинови, по-рядко оцветени в бяло или жълто. Плодове му представляват продълговати тесни капсули с много семена, узряват напълно до края на есента.

Родината на олеандъра са тропиците и субтропиците. Като декоративно растение се отглежда обикновено в саксии – но в топлите страни са познати и дървесни разновидности. Той понася добре суша, обича топлината.

За лечебни цели събират листата му през октомври и ноември. Те трябва да бъдат едноцветни, цели, да не са повредени или започнали да пожълтяват. Сушат се веднага в електрически сушилни на температура 50 градуса по Целзий. Олеандърът не излъчва миризма. Изсушената суровина се съхранява в хартиени опаковки на тъмно. Срокът на годност е 24 месеца.

Олеандърът е красиво растение, затова и отдавна се отглежда за декоративни цели. В това му качество го култувират още от 17-ти век. Съчетава се хармонично с други декоративни растения и градински цветя. В днешно време са познати десетки видове олеандър с различни красиви цветове.

Притежава лечебни свойства и се използва във фармакологията. Това са най-вече гликозиди, сред които основен е олеандринът. Изготвят течни екстракти и настойки за лечение на сърдечни заболявания.

Това лечебно растение се използва активно в хомеопатията.

Олеандърът е популерян и в народната медицина, която е разработила множество рецепти с негово приложение.

така например, за лечение на аритмия се изготвя  настойка от 1 чаена лъжичка сухи листа от олеандър и половин литър врял вода. Сместа кисне 1 час, прецежда се и се пие по 50 грама преди хранене. Курсът на лечение е 14 дни.

При уртикария и сърбеж по кожата – 100 грама сушен цвят и листа на растението се заливат с 1 литър кипяща вода. Захлупва се и се оставя, докато изстине; прецежда се. Настойката се използва за промиване на кожата по няколко пъти на ден.

Мехлем за зарастване на рани.

Свежи цветове и листа на растението се смилат в кафемелачка или домакински блендер. Една част от получената смес се смесва с 3 части свинска мас и се загрява на водна баня в продължение на 30 минути. Мехлемът трябва да се съхранява в стъклен буркан в хладилник. Раните се мажат със сместа 2-3 пъти на ден.

Лечение на лишеи и мокри екземи.

Пресни листа от олеандър се наситнят и се полагат на тънък слой върху засегнатите кожни участъци; фиксират се с бинт, за да престоят няколко часа. Този компрес се сменя два пъти на ден.

Отвара от олеандър при бяло течение.

Наситнят се 1 супена лъжица изсушени листа от растението, кипват се в 1 литър вода, дръпват се от котлона и веднага се захлупват. Отварата се оставя да изстине до стайна температура и се прецежда. Използва се за промивки два пъти дневно.

При терапия на тахикардия обикновено се предписват лекарства, съдържащи алкалоида олеандрин – например, нериолин или корнерин, както и спиртни настойки.oleandur1

Внимание!

При използване на препарати въз основата на олеандър трябва да се има предвид, че самото растение в свеж вид е отровно. Затова винаги трябва стриктно да се придържате към предписаната дозата.

При предозиране симптомите на отравяне са повръщане, диария, разширени зеници, дезориентация.

Ако човек получи някой от тези симптоми, лечението веднага се прекратява и спешно се търси лекар.

Категорично се забранява употребата на лекарства въз основата на олеандър за пациенти с вегетативно-съдова дистония и болно сърце.