Към съдържанието

Необикновените приложения на обикновеното глухарче

3 мин четене

Глухарчето е многогодишно тревисто растение, притежаващо млечен сок. Неговият корен често е неразклонен и прав, дълъг от 20 до 60 см, отвън е червено-кафяв, а от вътре е бял. Цветовете на глухарчето са събрани в съцветия, gluharcheобградени със зелени листчета отвън, а листата са събрани в розетка. Плодовете на глухарчето са твърди.

Глухарчето расте, винаги щом има влага. Най-предпочитаните от него сезони са пролетта и началото на лятото. Разпространено е в цял свят, но неговите корени произхождат от Европа и Западна Азия. Тук, в България, можете да срещнете глухарчето из ливадите и тревистите площи или пък около райони с песъчливи и влажни почви.
За употреба се използва или само надземната част или само корените. Най-подходящото време за беритба е около периода на цъфтежа (от май до август). Сушейки се задължително на сянка, срока на годност на глухарчето продължава до три години, но ако е разрязано – само година и половина.

През пролетта можем да използваме листата на билката за направата на салата. За начало трябва да сварим листенцата във вода докато не променят цвета си. След като ги изкараме от водата, трябва да ги нарежем на ситно и да ги стрием със сол. Накрая ни остава да добавим лимонов сок и зехтин и салатата ни е готова. Тази свежа салата от глухарчета се препоръчва при пролетна умора авитаминоза.

Корените на глухарчето се използват от тези, които желаят да засилят дейността на своя стомах. Свойствата на билката влияят положително върху храносмилателния процес и повишават апетита. Тук ще ви препоръчаме следната отвара: една супена лъжица от билката се залива с 200 мл вряла вода и след като изстине се пие четири пъти дневно по една супена лъжичка.

В народната медицина, глухарчето намира приложение срещу запек, хемороиди, възпаления на пикочния мехур, при воднянка или диабет, както и за прочистване на кръвта.
По-голямата част от лечебните свойства на глухарчето се дължат на горчивите вещества, органичните киселини и гликозидите. Проучвания доказват, глухарчето влияе благоприятно върху функциите на подстомашната жлеза. Благодарение на това, нивата на холестерина в кръвта се понижават, а количеството на инсулин в кръвта се повишава.
Надземната част, заедно с корените действа злъчегонно, пикочогонно, подобрява функциите на черния дроб и добро средство против глисти.

Глухарчето намира своето приложение също и при появата на камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур. Билката се използва като лек при стомашно-чревни смущения, при кашлица, екземи, подагра, заболявания на далака, възпалениеgluharche1 на червата, анемия, гадове, кървави храчки и за регулиране на кръвното налягане.
При ревматични болки, екземи, циреи, лунички, възпаление на очите, гърлобол и други, можете да използвате външното приложение на глухарчето. За премахване на брадавици препоръчваме силно да използвате млечния сок на растението като мехлем. А за да победите екземите и циреите, се намажете със смес от топла вода, мед, млечна суроватка и цяло, смляно глухарче.

В салата, леко пикантния и горчив вкус на глухарчето напомнят донякъде вкуса на градинската циркония. Намазани върху хляб, ситно нарязаните жълти или зелени листенца на растението са подходящи за направата на билкова извара.