Ирис
Съществуват около 250 вида ирис, които растат в цяла Азия, Европа, Северна Америка и в някои райони на Африка. Това е уникално многогодишно тревисто растение с мощни коренища. Растението има мечовидни плоски листа, събрани в irisосновата на красиви ветрилообразни стъбла. Цветовете на ириса се отличават с деликатни форми и приятен аромат. Широка гама от различни нюанси включва палитрата на цветовете от ослепително бяло до тъмно лилаво.
Ирисът обикновено цъфти от май до средата на юли. Растението предпочита открити крайбрежни пространства, прерийни и пустинни области.
В съвременната медицинска практика се използват някои разновидности на ириса, включително и декоративните немски и флрентински ирис. Основен активен компоненет е уникалното етерично масло, съдържащо се в корените. Активната съставка на това масло е кетон. Растението може да се ползва за лечебни цели едва след третата година от развитието си. Коренът се изкопава, измива се старателно с вода и се почиства от страничните корени и надземни части, изсушава се и се съхранява в затворени съдове.
Корените на ириса съдържат голямо количество витамин С, нишесте, захар и други специфични вещества. В ароматерапията, коренът от растението е високо ценен като успокоително средство. Ирисът се използва често, като отлично отхрачващо и слабително средство. Лечебна отвара от корен на,ирис помага за резорбция на твърди тумори, отстраняване на силно главоболие. Тази отвара лекува стомашно-чревни колики, бронхит, болки в гърлото и пневмония.
В съвременната козметика, разтвор от ирис се използва за ефективното премахване на лунички, акне, бръчки и пърхот, както и при силен косопад. Разтворът стимулира растежа на косъма увеличава плътността и блясъка на косата.
Листата на ириса съдържат голямо количество аскорбинова киселина. В Индия, корен от ирис се използва като стягащо и диуретично средство.
Освен етерично масло, ирисът съдържа изофлавоноиди, флавоноиди, гликозид, иридин, каротеноиди, мазнини, различни органични киселини и танини.растението притежава имуномодулиращо, противовъзпалително и антитуморно действие. Ирисът е мощно антибактериално и антимикотично средство.
Настойка от ирис се препоръчва при зъбобол, воднянка и скорбут. Чай от билката се препоръчва, като съпътстващо средство при лечение на рак на гърдата. Съвременните хомеопатични средства възоснова на ирис, ефективно лекуват възпаление на слюнчените жлези и панкреаса.
При гастрит и папиломатиза на пикочния мехур: 15 грама сух корен се залива с 1 литър гореща вода и след 5 минути се прецежда. Разделя се на 6 равни части и се пие през целия ден.
Сухият корен от ирис се счита за превъзходно отхрачващо и кръвопречистващо средство.
При незарастващи рани и трофични язви: 1 чаена лъжичка прах от корен се залива с 300мл гореща вода. Сместа се вари на тих огън 5 минути, след което престоява 2 часа и се прецежда. Получената течност може да се използва и за изплакване на устата при стоматит и ангина.iris1
При кашлица, болки в стомашно-чревния тракт, настинки, рак на,пикочния мехур и полипи се препоръчва всеки ден по една чаша чай от ирис. При подсичане и невродермит, засегнатите участъци се поръсват с прах от изсушен корен.
Тинктура при циркулаторни нарушения, силна болка в стомаха и при хронични белодробни заболявания: смесват се корен и водка в съотношение 1:10. Вземат се по 20 капки, разредени в една чаша вода, три пъти на ден.
Етеричното масло от ирис се използва в ароматерапията и парфюмерията. Фантастичният му аромат дава усещане за комфорт и хармония, подобрява настроението и помага при нервни разстройства. Различни козметични кремове на базата на ирис имат мощен регенеративен ефект и правят кожата мека и кадифена.