Галангал (сиамски джинджифил)
Родината на това многогодишно растение е Азия, а най-близкият „сродник“ – джинджифилът. Той и галангалът са много сходни помежду си както визуално, така и вкусово. Галангалът обаче е по-лют и има лек цитрусов вкус. Ароматът му е galangalподобен на аромата на шафрана.
Коренът на галангала е познат повече като „калган“, понякога е наричан и „сиамски джинджифил“. Това е много силна подправка, която в Европа се използва сравнително рядко. Но в Азия е широко разпространен и влиза в състава на много ястия. В азиатските кухни се употребяват и коренището, и листата, и стъблата на растенията.
В миналото европейците го наричали „руски корен“, защото била внасян от Азия през Русия.
Някога го използвали като афродизиак.; още за освежаване на дъха и предотвратяване на морска болест. Днес това растение също се използва в народната медицина.
Познати са няколко негови видове. На височина достига до метър и половина. Цветовете му са бели или розови. Стъблото му отвън е светло-кафяво, а вътрешността – кремава. В естествен вид може да се намери само на остров Хайнан. Както и други подправки, галангалът се отглежда целенасочено в селското стопанство на Индия и Югоизточна Азия, Япония и Китай. Цени се заради наситеността му с етерично масло, което излъчва приятен аромат. Миризмата на галангала, когато е стрит на прах, напомня тази на кардамона. Използват го за производство на оцет и настойки за подобряване на храносмилането.
Енергийната стойност на сто грама свеж продукт е 80 килокалории. Калорийното съдържание на изсушените растения е чувстително по-високо – около 300 килокалории.
В 100 грама галангал на прах се съдържат 10 грама мазнини, 20 г белтъчини, 24 г въглехидрати, 2,5 грама вода.
В свежите корени на растението пропорциите са различни: 16 грама въглехидрати, 1,8 г белтъчини, 0,8 г мазнина 2 г фибри, 79 г вода. Съдържа много витамини от групата В, още Е и С, РР.
Минералите в състава му са калий, селен, калций, натрий, желязо, фосфор, цинк и мед.
Галангалът притежава богат химичен състав. Сред полезните вещества в свежото растение са алфа-пинен и синеол, евгенол и метилцинамат. След изсушаване, в него се появяват алфа-бергамотин и бета-бисаболин.
Галангалът има редица лечебни свойства: потоотделящи, антисептични, стимулиращи, бактерицидни, газогонни. Някога го използвали активно като лечебно средство. Той въздейства укрепващо върху стомаха и облекчава коликите. Възбужда апетита, премахва стомашни киселини. Нрмализира кръвното налягане и подобрява тена.
Редовната употреба на галангал в храната увеличава вътрешната топлина. Корените му се използват против главоболие. Прилагат го срещу парализа и жълтеница.
Семената му са силно профилактично средство за хора, които са предразположени към сърдечно-съдови заболявания. В народната медицина е основа при изготвянето на настойки срещу умора, мигрена, морска болест.
В китайската медицина го използват за укрепване на имунната система. Отвари и чайове, приготвени от пресен галангал, облекчават възпаления и тонизират организма. Благодарение на антибактериалния си ефект, растението се използва активно при лечение на простудни и вирусни инфекции.
То затопля чудесно в студено време, като го добавят към чая. Укрепва организма. Галангал в храната помага да се отървете от диспепсия и колики, метеоризъм и повръщане.