Фотодерматити – как да се пазим
Фотодерматити, или фотодерматози, се наричат заболявания, причинени от повишена чувствителност на кожата спрямо слънчева светлина.
fotoХората често ги определят като „слънчева алергия“. Въпреки това в слънчевата светлина не присъства алергичен компонент. Токсично или алергенно действие на слънцето се проявява при контакта на слънчевите (ултравиолетови) лъчи с вещества върху кожата (екзогенен фотодерматит) или вътре в нея (ендогенен фотодерматит).
Симптомите на фотодерматите се проявяват във вид на мехури, зачервяване, сърбеж и лющене на кожата след излагане на слънце. Обикновено обриви се появяват по лицето, понякога върху тялото, много рядко – върху ръцете и краката. Болестта често се развива при почивка край море, в периоди с по-активно слънчево греене.
Екзогенен фотодерматит.
Като най-ярък пример за екзогенна форма може да се посочи така нареченият ливаден дерматит. През лятото, по време на цъфтежа, много полски растения отделят специални вещества – фурокумарини, които полепват върху кожата. Ако едновременно с това е налице и слънчево греене, при някои по-чувствителни хора може да се появят зачервявания и мехури (везикули и пустули). Обривите са съпроводени със силен сърбеж. По-късно в засегнатите кожни участъци остава продължителна пигментация.
Фотодерматит също може да възникне, ако преди излагане на слънце чувствителен към него човек се е намазал с крем или мехлем, използвал е парфюм или дезодорант. Веществата в състава на различни козметични и парфюмерийни средства могат да реагират с ултравиолетовите лъчи и да причинят алергични реакции. Такива свойства притежава, например, еозинът – който се съдържа в някои червила, както и парааминобензоената киселина – съставка в слънцезащитни кремове. Освен това, такова действие имат полиненаситените мастни киселини, ретиноидите, маслата от цитрусовия плод бергамот, от жълт кантарион, роза, мускус, сандалово дърво, сокът от копър и магданоз, борната и салициловата киселина, фенолът и живачни препарати.
Ето защо, когато купуваме плажна козметика, е препоръчително да се провери съставът й. И, ако забележите някое от посочените вещества, за всеки случай по-добре се откажете от съответния продукт.
Много лекарства също допринасят за появата на фотодерматит. Такъв ефект прявяват, по-специално, сулфонамиди, барбитурати, аминазин, някои антибиотици (доксициклин, тетрациклин), антихистамини, отделни сърдечно-съдови медикаменти, цитостатици, някои нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, аспирин), орални контрацептиви.
Освен това, повишена реакция на кожата спрямо слънчева светлина се появява, когато е „отслабена“ чрез някакво допълнително въздействие – например, пилинг или пък татуировка с използване на кадмиеви соли.
Към ендогенните дерматити спадат някои редки заболявания, за развитието на които спомагат пробиви в имунната система на организма, както и различни метаболитни нарушения. Такива са порфирия, пигментна ксеродерма, слънчеви екземи, слънчев сърбеж, полиморфна фотодерматоза.
Лечението на фотодерматити обикновено продължава от няколко дни до няколко седмици. В случай, че не се лекуват, то при рецидиви може да се появят екземи. Ето защо, ако получите фотодерматит за втори път, прекратете излагането си на слънчеви лъчи.
Ако забележите, че детето ви има алергия към слънцето, непременно трябва да разберете причината и факторите, които причиняват такава патологична реакция на организма към слънчевата светлина. Обикновено с възрастта алергията към слънцето изчезва.