Към съдържанието

Анорексията – липса на апетит на нервна почва

4 мин четене

Анорексията (липса на апетит на нервна почва)  е невротично състояние, при което човек довежда спазването на диети до крайност, губейки при това повече от 25% от теглото си. Смята се, че от това заболяване обикновено страда едно от 200 lipsa-apetitмомичета в света на възраст между 12 и 18 години. Мъжете, страдащи от анорексия са, са от 5 до 10% от всички болни.

Жертви на анорексия най-често са тийнейджъри или млади хора, които много се страхуват да не напълнеят и изпитват ужас от некрасивия вид на дебелите хора. Те са толкова загрижени за отслабването си, че дори в нормалните очертания на собственото си тяло виждат признаци на затлъстяване. Отказват да поддържат минималното си нормално тегло, което съответства на възрастта и ръста им, а постоянно се стремят към все по-малко и по-малко килограми.

Както и преяждането – булимията, анорексията може да започне с излезли извън контрол опити за придържане към някаква диета. В някои случаи възниква рязко, изведнъж и след известно време изчезва – а в други се развива постепенно и продължава дълги години.

Поведението и външният вид на болните от анорексия са типични за хора, изтощени от глад. Понякога е необичайно видимото им отношение към храната: например, преди да ядат, може да разтрошат или нарежат храната на малки парченца; често отказват храна, когато всички останали ядат.

Организмът на болния от анорексия се стреми да защити двата главни органа – мозъка и сърцето, заради което намалява интензивността на други по-малко важни функции или ги прекратява съвсем. Например, прекратява се менструацията, спада кръвното налягане и температурата на тялото, дишането става по-рядко, появяват се запек и световъртежи, развива се неустойчивост на студ. Поради силните нарушения на водно-солния баланс може да се появят аритмия и сърдечна недостатъчност; разрушават се костните тъкани. Върху кожата се появява лануго (пухкаво окосмяване). Анорексията често е придружена с нарушения на съня.

Някои болни от анорексия не просто гладуват, те изхвърят чрез повръщане дори трохите храна, които са погълнали. Това изтощава организма и може да доведе до смърт.

Много болни от анорексия са представители на образовани, проспериращи семейства от средната класа. Като правило, това са хора, които имат за цел да се самоусъвършенстват и силно се страхуват да не загубят контрол върху собствения си живот. Анорексията при тях може да бъде предизвикана от житейска ситуация, с която не са в състояние да се справят (пубертет, смърт на любим човек, пръв сексуален контакт, подигравки по повод фигурата им или прекалено строг надзор от страна на родителите). Значителна роля играят внушенията от медиите за „идеалният слаб човек“ като физическо съвършенство. Някои болни от анорексия са от семейства, в които прекалено голямо значение се придава на кариерата, външния вид и успеха. Жертвите на това заболяване придобиват способността умело да манипулират апетита си, което им дава самочувствие, увереност в способността да управляват собствения си емоции, да контролират семейството и приятелите си.

Лечението на анорексията трябва да се извършва в най-ранните етапи от нейното развитие. Но не съществуват бързи начини за справяне с нея. Особено трудно е да се убеди болния от анорексия в необходимостта да увеличи теглото си; обикновено такъв човек отрича, че е прекалено слаб и отказва да се храни нормално. Тук е една от разликите с болните от булимия, които понякога дори сами търсят медицинска помощ.

Колкото по-дълго продължава анорексията, толкова по необратимо става пагубното й възедйствие върху организма.

За успешното лечение е необходимо у болния да се формира реалистична представа за телесния облик на човека. Тъй като честа причина за смущения в хранителното поведение са семейни обстоятелства, лечебните програми трябва да включват пациента и членовете на неговото семейството. Освен обичайния терапевт, пациентът има нужда най-вече от психотерапевт, който да му помогне да се справи с депресията и объркването, като крайната цел е отново да придобие чувство за собствено достойнство.