Булимията – проблем на психиката, а не на килограмите
С термина «булимия» все по-често обозначават обикновената лакомия. Но трябва да се знае, че това е разстройство на психиката, при което човек практически не може да контролира собствения си апетит и количеството на храната, която изяжда.
Защо възниква булимията?
Болният от булимия има впечатление, че храната решава проблемите.
Храната за човека е силен антидепресант, който включва механизма на отделяне на хормони на удоволствието, за сметка на което избавя безпокойство и помага на организма да се отпусне.
Именно затова безконтролното поглъщане на храна най-често започва на фона на развиваща се депресия или силен стрес. Човек започва да «яде» проблемите си.
Но ако отначало причината е наистина сериозна, то впоследствие храната се използва за борба с всякакви житейски трудности и неудобства.
Храната премахва вълнението преди важен разговор, повишава настроението при лошо време или при необходимост утре да ставаме твърде рано.
Постоянното преяждане води до пълнота и дори затлъстяване, макар излишното тегло да не е главният признак за наличие на булимия. Въпреки това, сред пълните жени всяка втора се бори със стресовете си чрез храна – а четвърт от тях действително страдат от булимия.
Жените придават голямо значение на хубавата си фигура, затова при булимията борбата с излишното тегло е твърде важна. Но основният проблем, който възниква по време на преяждането, е страх от загуба на контрол върху ситуацията. В дадения случай – над количеството изядена храна.
Страдащите от булимия са гурмани и эстети. За тях храната е удоволствие и наркотик. Понякога те даже не могат да работят нормално, защото по време на работа мислите им постоянно се завръщат към това, как ще се завърнат у дома, ще си приготвят нещо вкусно и ще го изядат.
В процеса на поглъщане на храната контролът върху апетита изчезва, болният от булимия не може да спре и изяжда всичко, което намери. Нерядко количеството изядена храна надхвърля възможностите на обикновения човек.
При това болният много добре разбира, че следващият залък е вече излишен – но просто не може да спре ръката си, която се протяга към него.
Понякога желанието непременно и веднага да се изяде нещо е толкова силно, че човек може да зареже и най-важната си работа, за да хукне към хладилника.
Чувството за вина поради липсата на контрол върху апетита, както и желанието да не допусне увеличение на теглото води до това, че страдащият от булимия опитва да се избави от изядената храна колкото може по-бързо. Обикновено сам предизвиква у себе си пристъпи на гадене и повръщане веднага след хранене или пие слабителни и уриногонни препарати.
За да се помогне на болния от булимия, трябва най-напред да му се разясни подробно, че това не е физиологично заболяване – а такова на психическа основа. След което е желателно да му се осигури придружител или просто „компания“ навсякъде, където има възможност за хранене и да се присъства на масата заедно с него. Булимията не е фатално или непобедимо заболяване – но излекуването в голяма степен зависи от хората около човека, който страда от нея.